Паническият страх на майката: Детето е болно

Когато детето качи висока температура, майка му най-често губи самообладание. Особено, ако това се случва за първи път и тя няма опит с друго дете. В главата ѝ започват да се въртят какви ли не черни мисли и тревоги. 
Как да се справи с притесненията, къде е разумната граници между бдителността и излишните притеснения, разказва психологът Алена Кизино, пред deti.mail.ru.

Стъпка първа: признайте своите чувства

Тревогата на родителите неминуемо се отразява и на детето – на това как то възприема света: доверява ли му се или се страхува. Тревожността на майката отнема неговата увереност, че има сили да се справи. 
Възрастните не са в състояние да предпазят детето от всички беди, които могат да го сполетят, но трябва да успеят да го научат да се справя. А, ако не преодолеят собствените си страхове, няма как как това да стане. 
Първото, което следва да направят, е да си признаят тревожните и негативни чувства - не всеки може да произнесе дори и на ум простата фраза: „Аз наистина много се страхувам за детето си“.
Това се отнася и за бащите, които често се срамуват от факта, че силно се тревожат за децата си.

Стъпка две: открийте своя страх

Зад тревожността винаги стои страх. Важно е да откриете какво го провокира. Това може да не е единствено рискът да загубите детето си, а още: страх от самота, безпомощност, вслушвате се в чудо мнение, страх, че сте лоша майка.

Страхът да загубите детето си. Мъчително е да го признаем, но всички са смъртни – дори най-любимите ни хора. Приемайки смъртта като част от живота, ние трябва да ценим днешния ден, всичко хубаво което ни се случва, и което остава с нас завинаги – любов, благодарност, спомени.

Страх да не ни съдят. Още от ранно детство ни учат, че трябва да отговаряме на нечии очаквания (на майка, татко, учителите). 
И в резултат на това, сме неуверени в себе си. Страхуваме се, че сме лоши родители.
Помнете – няма как на 100 процента да отговорите на модела, който други хора са начертали. (Например: децата на добрите родители не боледуват. Или – децата на добрите родители не получават двойки.)

Безпомощност. Чувството за безпомощност пред бъдещето плаши тези, които са свикнали да контролират всичко около себе си. И водени от тревогата си те изпадат било в прилив на любов, било в пристъпи на хиперопека – непрекъснато водят детето на лекари или „профилактично“ му дават лекарства. И сами се оправдават с фразата: „Аз контролирам ситуацията“ .

Стъпка три: вземете емоциите под контрол

За да насочите тревогата си в правилната посока, помислете какво може да направите както за детето си, така и за себе си.

За детето. Възможно ли е възрастните да направят така, че детето им да боледува колкото е възможно по-рядко?
В много случаи – да. Затова е важно да осигурите на хлапето добри условия за живот, да си намерите добър педиатър и да следвате указанията му. В повечето случаи това е напълно достатъчно.

За себе си. Ако всеки път след посещение при педиатъра става ясно, че детето е в добро здрави, но вие продължавате да се тревожите, това е знак, че трябва да потърсите помощ от психолог.
Консултация се налага ако:

- Едни и същи тревожни мисли постоянно се въртят в глава ви и ви пречат да спите и да се концентрирате над задачите си.

- Стараете се непрекъснато да държите детето пред погледа си и по изключение може да го оставите на други възрастни.

- Постоянно го контролирате, давате му много наставления и винаги проверявате изпълнението.

- Вършите това, което то е в състояние само да свърши.

- Детето расте тревожно, страхува се да заспи или да си играе самостоятелно.

Как да си помогнете, когато тревогата ви завладее

Опитайте се да пренесете вниманието си върху нещо материално. Вслушайте се в дишането или в биенето на сърцето си, пребройте до 10 , дишайте и издишайте бавно и дълбоко. 
Чувството, че контролирате тялото си, ще ви помогне да си върнете контрола и над реалността.

Ние отглеждаме деца, за да могат те да живеят своя прекрасен живот. Не точно така както на нас ни се иска, а така както самите те могат.
Значи, най-важното е да ги учим да бъдат уверени в собствените си сили, че ще успеят да се справят с неизбежните трудности, в същото време – ние да се наслаждаваме на своето родителство, а не да го оплитаме в безкрайни страхове.

Мона Василева