Важни симптоми на дехидратацията

Дехидратация означава буквално липса на вода в организма. Това може да се дължи на нисък прием на течности или на загубата им – чрез изпотяване или кървене например. Симптомите и тежестта на състоянието варират значително при възрастни и деца. Разпознаването на ранните признаци на дехидратация е от съществено значение, за да се избегнат по-сериозни усложнения.

Какво представлява дехидратацията

Това е патологично състояние, причинено от воден дисбаланс в организма със или без други съпътстващи заболявания, обясняват от Клиника Майо. Всъщност тялото ни съдържа между 50% и 80% вода. Диарията, например, е най-честата причина за дехидратация. Но състоянието може да бъде резултат и от:

• намален прием на вода и напитки;
• повишена бъбречна, стомашно-чревна или хеморагична екскреция на течност;
• промяна във водния баланс и поява на други видове течности: асцит, изливи и капилярни екстравазации, характерни за изгаряния и сепсис.

Намаляването на общата телесна вода води до намаляване и на обема както на вътреклетъчните, така и на извънклетъчните течности. Клиничните прояви на дехидратация са най-тясно свързани с изчерпването на обема на вътресъдовата течност и опитите за физиологична компенсация, които възникват.

С напредването на дехидратацията в тежки случаи настъпва хиповолемичен шок (значително спадане на кръвното налягане), което води до органна недостатъчност и в тежки случаи до смърт.

Плачът без сълзи е един от симптомите, които издават обезводняването при бебетата.

Снимка: Shutterstock

Симптоми на дехидратация

Има няколко общи признака, за които трябва да внимавате. Много точно са класифицирани от NHS inform.

При възрастните:

• чувство на жажда;
• суха уста;
• уриниране и потене по-малко от обикновено;
• тъмно оцветена урина;
• суха кожа;
• чувство на умора;
• замаяност.

При кърмачета и малки деца:

• сухота в устата и езика;
• плач без сълзи;
• без мокра пелена за 3 часа или повече;
• висока температура;
• сънливо поведение;
• раздразнителност;
• хлътнали очи.

Кога трябва да се обадите на лекар

Ако симптомите включват следните състояния, задължително се консултирайте с лекар, предупреждават от Health direct. Такива симптоми са:

• объркване;
• припадък;
• лошо уриниране;
• учестен пулс;
• бързо дишане;
• шок.

Кога се налага незабавна медицинска помощ

Симптомите, които известяват за това са:

• тежка диария (особено при възрастни хора или деца);
• наличие на фекален материал с кръв;
• епизоди на диария, които продължават повече от 3 дни;
• дезориентация;
• постоянно усещане за повръщане.

Интензивната дехидратация може също така да увеличи образуването на кръвни съсиреци, които са рискови за инфаркти и инсулти. Поради това хората, подложени на коагулационни явления (фибрилация, аритмии, венозна недостатъчност), трябва да се уверят, че през горещите дни имат постоянен и достатъчен прием на вода или други течности. По същия начин страдащите от бъбречно заболяване или камъни в жлъчката, трябва активно да пият вода, като същевременно избягват газираните напитки.

Причини за дехидратация и свързаните с нея заболявания

Водата играе ключова роля в поддържането на множество физиологични функции в тялото ни. Човешкото тяло се състои от вода в променлив процент между 55% ​​и 65%. Две трети от това количество е вътреклетъчно и една трета е извънклетъчно (съответно вътре и извън клетката). Една пета от извънклетъчната вода е интраваскуларна (т.е. намира се във вените и артериите).

Тялото има система, която работи по сложен начин, за да поддържа тези обеми постоянни (хомеостаза). Първичният контрол на водната хомеостаза се осъществява чрез така наречените осморецептори, присъстващи в мозъка. Когато хипоталамусът открие по-ниски концентрации на вода в кръвта, ще накара задната част на хипофизата да освободи антидиуретичен хормон (ADH), който стимулира бъбреците да реабсорбират повече вода.

Спадът на кръвното налягане, който често съпътства дехидратацията, задейства секрецията на хормона ренин. Ренинът превръща ангиотензин I в ангиотензин II, което увеличава освобождаването на алдостерон от надбъбречните жлези. Алдостеронът повишава абсорбцията на натрий и вода от бъбреците. Използвайки тези механизми, тялото регулира обема на течностите и концентрацията на натрий и вода.

Изонатремичната дехидратация е най-честата (80%). Двата вида дехидратация (хипернатриемия и хипонатриемия) представляват около 5-10% от случаите. Промените в серумния натрий отразяват състава на загубите на течности и следователно различни патофизиологични ефекти.

Как се диагностицира това състояние

Дехидратацията според Световната здравна организация (СЗО) не означава просто загуба на вода, а преди всичко загуба на минерални соли, които са от съществено значение за функционирането на органите (особено на сърцето). Лабораторните тестове не са задължителни при оценката на състоянието на дехидратация, ако етиологията е известна и е налице лека до умерена форма.

Въпреки това, в случаи на тежка загуба на течности, се препоръчват лабораторни тестове като йонограма, които помагат на лекаря да класифицира вида на дехидратацията.

По този начин е възможно да се определи нивото на серумния натрий, тъй като както хипонатремията (< 130 mEq/L), така и хипернатремията (> 150 mEq/L) изискват специфични диети и лечения.

Дехидратацията може да бъде опасна, тъй като тялото губи не само вода, а и минерални соли, важни за работата на всички органи.

Снимка: Shutterstock

Последици от дехидратацията

Изотонична дехидратация

Характеризира се с изотонична загуба както на вода, така и на разтворени вещества от извънклетъчната течност. Това се случва, когато и водата, и натрият се губят в еквивалентни количества, например чрез повръщане, диария или недостатъчен прием на течности. Този тип дехидратация е характерна за малките деца.

Хипертонична дехидратация

При хипертонична дехидратация загубата на вода надвишава загубата на сол. Това означава, че се губи повече вода отколкото натрий (например чрез недостатъчен прием на течности, при прекомерно изпотяване, осмотична диуреза, прием на диуретични лекарства). Този тип дехидратация се среща най-често при хора с диабет и представлява приблизително 10-20% от всички педиатрични случаи на дехидратация с диария.

Хипотонична дехидратация

При хипотонична дехидратация се губи повече натрий, отколкото вода. В някои случаи това се дължи на обилно изпотяване, в други – на стомашно-чревни загуби на течности. Но може да е и в резултат на прекомерен прием на чиста вода или други течности с малко или никакво съдържание на натрий. Този тип дехидратация представлява приблизително 10-15% от всички педиатрични случаи на остра диария. Това усложнение може да бъде животозастрашаващо в случай на фатално усложнение - мозъчен оток.

Как да предотвратим този проблем

• Консумирайте адекватно количество вода спрямо телесното тегло (около 40 мл/кг тегло).
• Обърнете внимание на ситуациите, които засилват дехидратацията (горещи дни, физическо натоварване, прекомерно изпотяване) и адаптирайте приема на течности.
• Придържайте се към балансирано хранене с богати на натрий и калий продукти (авокадо, банани, сладки картофи, спанак и др.).
• Избягвайте алкохола, защото насърчава дехидратацията (съвет към родителите).
• Не чакайте да почувствате жажда, а пийте винаги вода, ако имате източник наблизо (съвет към цялото семейство).

Деси Тодорова по материали от My Personal Trainer