Ужас: Детето има кисти по яйчниците

Кистите по яйчниците са диагноза, която често хвърля в паника родителите на момичетата, но тя невинаги е вярна, обяснява специалистът по детско-юношеска гинекология от АГ „Майчин дом“ София проф. Милко Сираков. Той бе участник в XVIII национална среща на фондация МОСТ (медии, общество, семейство, традиции ) в Албена.

Снимка: авторът

Проблемът не се познава добре.

До пубертета нормалният яйчник е като топче с размерите на синя слива и в него има мехурчета – това са фолукулите. По това АГ-специалистите познават, че яйчникът работи. Ако няма мехурчета, значи яйчникът не работи.
Ако при преглед на 25-годишна жена видим яйчник без фоликули, това значи, че той не работи. Няма и цикъл. А при изследване на хормоните, се оказва, че няма естрадиол, като става в менопауза. Най-често причината е автоимунно заболяване. Нормалният и работещ яйчник има кисти.

Много често обаче гастроентерологът, който  по някакъв повод гледа вътрешните органи на момичето, като стигне до яйчниците, казва: „О, вие имате поликистозни яйчници!“
Това на практика са фоликулите – кистички, които са с размер 8-10 мм. и които го заблуждават.

Как се стига да правилната диагноза при едно момиче на 15-16 години?

Има съвкупност от критерии, известни като ротердамски критерии, които трябва да са на лице, за да се каже, че има поликистозна болест на яйчниците. 
Това са: затлъстяване, окосмяване на мъжки места, нередовна менструация( през 3-4 и повече месеца), определено съотношение на хормони - висок естрадиол и висок тестостерон,
Тези критерии се приеха в Ротердам през 1965 година като консенсус. Ако са на лице, може да се говори за поликистозна болест на яйчниците. Тя обаче не е чак толкова честа.

Какво е лечението? 

Водещото при поликистозната болест на яйчницитенея е наднорменото тегло. Оттук започва и лечението. Първо трябва да се свалят килограмите до нормата, определена с боди мас индекс спрямо височината на всеки. 

Препоръката на диетолозите е да се отслабва с не повече от 1 килограм на месец.
Подобен подход има няколко предимства. От една страна организмът не го възприема като стрес. От друга - човек свиква да живее по нов начин. Без тестено и сладко и с много движение – танци, спорт, бавно подене, но много, редовно и всеки ден да има физическо усилие докато целта се постигне.

Веселина Мончева