Защо детето мълчи?

Детето ви е срамежливо и повече мълчи, отколкото да говори. Това започва да ви притеснява и е съвсем нормално да мислите, че има някакъв проблем. Но всъщност има и такива деца. Във всяка група в детската градина, в училище те стоят сами и странят от останалите.
Някои ги възприемат като горди, други ги определят като страхливци, трети им „лепят“ различни етикети и „диагнози“.
Но първото нещо, което трябва да направите, е да разберете какво наистина се случва: срамежливо ли е детето, уплашено ли е или това е просто е неговият характер 

Не е ли твърде малко 

Баща насърчава дъщеря си.

Снимка: Shutterstock

Ако мислите, че детето ви е срамежливо, първо се замислете за възрастта му. Ако все още не може да говори, за него е много трудно да общува и още повече да играе с връстниците си. То все още не е научило да разпознава всичките си емоции и сега трябва да „разгадае“ значението на израженията на лицето и жестовете на другите хора.

До година и половина

Може да се усмихва, да споделя играчки, да ги иска от други деца. Но в същото време да не обърне внимание на човека, който му подава играчката. Може да отговори неадекватно или дори да не се обърне.
В този случай трябва да се опитате да му обясните какво се случва или да му помогнете да преодолее бариерата, която го отделя от потенциален другар.

Към втората година

Ситуацията се променя значително.Комуникационните му умения се развиват.
Ако детето иска да общува с някой връстник, то първо го наблюдава и се адаптира към него.
Ето как децата започват да играят заедно: те правят едно и също нещо едновременно. Това вече е напредък, но дори този тип комуникация все още не може да се нарече завършен.

Но не трябва да очаквате, че на две години детето ви може да се запознае и да играе самостоятелно. Разбира се, можете да експериментирате, като го оставите на детската площадка с други деца, но те просто ще играят наблизо.
На тази възраст децата могат да общуват помежду си само с помощта на възрастни.

2,5-3 години

Едва на тази възраст детето започва наистина да играе с други деца. Но дори тогава то понякога се нуждае от вашата помощ и участие.

За малките деца е трудно да разберат разликите помежду си, така че ако детето на тази възраст избягва непознати възрастни или деца, това не означава непременно, че е срамежливо. Напротив, това може да означава, че е внимателно, неблюдателно, а неговата сдържаност показва способността му да прави разлика между „своите“ и „чуждите“, особено ако е активно в семейния си кръг и общува с близките си лесно и без проблеми.

Дете страни от останалите.

Снимка: Shutterstock

И ако наистина е срамежливо

Затвореното, срамежливо дете често се чувства застрашено, когато действа открито или участва в разговор.
Мълчанието е единственото му оръжие срещу изискванията и очакванията на околните.
Сдържаните, мълчаливи деца не възприемат мълчанието си като проблем, но често околните им дават да се разбере, че ги смятат за различни. Следователно такива деца понякога остро усещат, че нещо не е наред.
Разбира се, необходимо е да обясните на детето, че само то може да реши дали да се включи в разговор или да се въздържа от контакт.  Повечето деца избягват общуването, защото се страхуват да не бъдат отхвърлени.

Те трябва да бъдат приемани такива, каквито са, без критика или обсъждане на качествата им. Това е нещо, което може да им помогне да започнат да общуват с връстниците си и сами да установяват контакт с тях. В крайна сметка те с удоволствие биха се присъединили към групата, но се страхуват и не знаят как да го направят. Те се нуждаят от насърчение от възрастни. 

6 правила за родителите

1. Когато общува с други деца, гледайте, но не се намесвайте. Направете изключени само, ако тези деца наистина го тормозят.

2. Спазвайте грениците и не осигурявайте свръхзащита. Ако помогнете на сина си веднага щом на площадката се появи потенциален нарушител или го дръпнете  при конфликт, има риск той да става още по-неуверен и страхлив.

3. Не търсете приятел с "характер". В такава компания детето ви няма да се чувства сигурно и ще стане още по-затворено. Ще бъде много по-добре, ако има спокоен другар, който няма да го плаши с резки движения или безкрайни писъци.

4. Ненатрапчиво го насърчавайте да общува с други деца. Само предлагайте, а не насилвайте. Вашата задача е да го убедите, че другите деца не са врагове.

5. В някои случаи можете да запознаете децата, като просто заведете вашето и го представите на другото дете. Това вдъхва повече доверие.

6. Подкрепяйте детето си във всяка ситуация и му позволявайте открито да изразява чувствата си. Това ще му даде сила, ще му позволи да не се вкопчва в чувството си на безпомощност и да възприема света като по-приятелско място, отколкото му се струва.

По материали на  Parents,  Мона Василева