Защо е важно да се отнасяме сериозно към болката на децата

Знаете ли, че когато едно дете е наранено или се страхува от инжекция например, начинът, по който родителят реагира спрямо неговите емоции, може да повлияе на връзката му с болката през целия му по-нататъшен живот? Скорошно проучване на Университета на Южна Австралия показа, че приемането на детската болка сериозно и признаването ѝ за реална, следователно и валидирането ѝ, укрепва връзката между децата и техните родители, а така също им помага да развият по-добри умения за справяне с болезнените състояния и притеснения и в зряла възраст.

Не бива да подчертавате страданието или да подхранваме страха на малчугана.
Снимка: Shutterstock

Защо е важно да разпознаваме детската болка

Проучването, ръководено от д-р Сара Уолърк, анализира минали изследвания в различни области, включително психология на развитието, детско психично здраве и невронаука на болката. 
Резултатът е категоричен: когато родител или лекар потвърди болезненото преживяване на детето, то се чувства изслушано и утешено, което засилва доверието му в референтните цифри.
Това не означава да подчертаваме страданието или да подхранваме страха на малчугана, а да го накараме да разбере, че неговото преживяване е легитимно, реално и ние го разбираме и признаваме.
Според учените този подход на родителите има не само незабавен, но и дългосрочен положителен ефект и намалява риска от лошо поведение в зряла възраст, като например склонността да се игнорират телесните сигнали или да се избягват бъдещи медицински лечения от страх да не бъдат взети твърде сериозно.

Каква е връзката между болката и емоциите

Те са тясно свързани. Проучването подчертава, че емоционалната дисрегулация често е свързана с хроничната болка. Ако болката на детето непрекъснато се омаловажава или игнорира, в крайна сметка то ще усвои чувството на недоверие към лекарите и другите хора, които трябва да му помогнат.
Уолуърк обяснява, че когато родителят е внимателен към проявите на уязвимост на детето и реагира с емпатия, това ще насърчи развитието на положително поведение в бъдеще и нагласа да се знае как да се управлява добре болката. Но ако чувствата му бъдат поставени под съмнение, детето може да развие страхове, които ще го накарат да избягва медицински посещения, когато порасне, или да подценява важни симптоми.

Важно е да изберете правилния лекар, който да не стресира още повече детето
Снимка: Shutterstock

5 съвета за родители

Ето някои полезни съвети за майки и татковци, които се справят с болката на децата си:

• Слушайте винаги внимателно: оставете детето да изрази болката си, без да го прекъсвате или подценявате;
• Демонстрирайте съпричастност: Признайте страданието му с утешителни думи, като например: „Разбирам, че те боли и това те плаши“.
• Не омаловажавайте проблема: Избягвайте фрази като: „Няма нищо, спри да плачеш“. По-добре кажете: „Боли, но аз съм тук, за да ти помогна“.
• Потърсете полезни методи за контролиране и управление на болката, като дълбоко дишане или разсейване с приятно занимание;
• Изберете правилния лекар: Той трябва да умее да общува с малките, като проявява разбиране, съпричастност и внимание към техните емоции.

Как се оценява болката при деца

Оценката на болката при кърмачета се основава на наблюдение на поведението (плач, поза, изражение на лицето). Също така с използване на визуални скали, подходящи за възрастта (като скалата на усмивката). А при по-големите деца – диалог, за да могат да опишат усещането. При новородени и много малки деца трябва да се оценят и физиологичните параметри, като сърдечна честота и дихателна честота.

Как да разберем дали детето има болка

Родителите най-добре познават детето си и затова е достатъчно да наблюдавате за промени в поведението му като: 

• неутешим плач;
• раздразнителност;
• отказ да се движи или играе;
• промени в изражението на лицето (като сбръчкани вежди или напрегнати устни). 

При малките болката се проявява с признаци като възбуда, затруднено заспиване или промени в храненето. По-големите деца могат често да докосват болезнената област или да заемат пози за облекчаване на болката.

Деси Тодорова по материали от Nostro figlio