Aко дядо ме гледа отгоре, сигурно се усмихва и си мисли: „Ах, какъв глупендер“

Втора година не мога да звънна на човека, който ме научи кога е открита Америка. Не защото ни пука за нея, а защото е на неговия рожден ден - 12 октомври.

Благодарение на дядо знам колко е 5 по 17 и трудно се сдържам да не питам хората, както правеше той постоянно. Той измисли Денят на желанията - просто идваше, никога не знаеш кога, потропваше на вратата и подвикваше "Ставай, глупендер, днес е Денят на желанията".

Аз бях доста загубена още тогава и никога не исках нещо кой знае какво, примерно исках нови моливи (най-любимото ми беше след като цял ден бавно и методично съм оцветявала книжка, да изтрия оцветеното и да започна отначало), сладолед и да карам ладата извън града. 

Той нямаше претенции към евентуалните ми гаджета, освен:

- Да нямат обеца на ухото,

- Да не се носят с изсулени рапърски панталони,

- Да могат да пържат яйца,

- Да зашият копче,

- Да знаят колко е 5 по 17 и да не ми се отварят много.

Имаше недостатъци, хич да не е, но може би заради това осъзнах колко много души живеят в един човек. И че той е един като съпруг, втори като баща и трети като дядо.

Скандален мъж по всички параграфи, живееше както искаше, смееше се на почти всичко, намираше останалите за безкрайно глупави (аз възразявах и ги защитавах, в това число и себе си, но май в крайна сметка винаги се оказваше прав), не вярваше в задгробния живот, имаше телевизор с дръжка и гласува за един мъж само, защото беше убеден, че за когото гласува, той няма да спечели?!

А, между другото, само глупендерите си купуват телевизор без дръжка и го разбират, когато се наложи да го пренесат.

Сигурно затова толкова се радвах, когато ми подариха грамофон и първото, което забелязах беше - я, ама той е с дръжка! Сега ще звънна на дядо и ще му кажа, но... а да, няма как.

Добре, ще му пратя мисъл и ще стигне до него. Не, това е тъпо, би ми се скарал, че вярвам в подобни щуротии. Все пак той заряза едно от последните си гаджета, защото му разказвала нещо за отвъдното.

Снимка: Shutterstock

Имам толкова, толкова много истории с дядо. Една от последните е, че приюти бездомник у тях, за което разбрахме случайно.

Просто седяхме в хола да си говорим, изведнъж дочувам от другата стая някакво движение и веднага си мисля "А, ясно, пак някоя нова жена на хоризонта", той проследява явно погледа и чуденето ми, и казва "Приютих един човек, намерих го до кофата почти умрял".

Бях в шок. Каза го като нещо, което се случва при всички, но той винаги правеше и казваше неща, които трудно могат да бъдат намерени и дочути другаде. Наистина.

Стефани Калчева

Снимка: личен архив

Стефани е филолог и човек, който обича да си играе с думите, да открива нови техни значения и книжни вселени. Обожава руска литература, грамофони и джаз.