„Не ми е трудно да гледам децата, но е скучно“

Смята се, че никой не може да замени майката. Но житейски ситуации има много и в този случай няколко бащи за известно време гледат сами децата си и разказват как са се справили:

Алексей, 37 г., гледал децата без жена си за една седмица:
"По спешност приеха съпругата ми в болница, децата в този момент бяха на 1 годинка и на 8. Първоначално се обърках, но после осъзнах каква отговорност е легнала върху мен. Започнах да мисля какво трябва да свърша, направих си график на деня и се обадих на шефа си да взема отпуск.

Първата трудност – децата се събуждат сутринта, трябва да имат храна, което означава да я приготвя, да направя чай. Включвам печката.
Втората трудност – да дам каша на малката ми дъщеря, когато тя предимно я плюе и извръща глава. Стигнах до там да ѝ дам мобилния си телефон, свалях детски песнички и игри и така тя яде. Големият ми син също я забавляваше.
Третата трудност – да ги занимавам. Опитвах се да не пускам телевизора, играхме на различни неща, учихме се как се използва дивана. През това време трябваше да приготвя обяда. Варих зеленчуци с месо и се научих как да ги пасирам. Вечерта бяхме на разходка – това беше лесно. Дъщеря ми е много малка, трябваше само да я облека, тя си седеше в количката тихо. Домашните със сина ми, който е в начално училище, също минаха добре.

Още една трудност – приспиването нощем. Малката беше на гърда и заспиваше само с майка си. На помощ дойде биомлякото – топлех го, слагах го бутилка и тя заспиваше с нея в ръце.
Та, трудности има много, но да се справиш с тях не е невъзможно. Минаваше ми през ум, че щом я няма жена ми, ще може да си пийна нещо, но съзнавах, че трябва да съм трезв и да контролирам ситуацията. И алкохолът остана настрани. Мисля, че това беше интересен опит в живота ми. Таткото може всичко, дори понякога да бъде майка.

Михаил, 40 г., гледал три деца без жена си за месец
Ние имаме пет деца: два пъти момичета близначки и един син. Синът е от първия брак на жена ми, момичетата всичките са мои. С двете по-малки близначки ѝ се наложи да влезе в болница.
И аз останах сам с един 16-годишен тийнейджър и две 5-годишни дъщери.

Помагаше бабата: тя идваше, готвеше и си тръгваше. Момичетата бяха много задружни, те през повечето време си рисуваха и се занимаваха. На мен ми оставаше само да ги наглеждам.
Нищо сложно, без да броим сина. Той излизаше до късно, не винаги ми вдигаше телефона. Сутрин го будех с викове за училище, което той вероятно би пропуснал. Когато се стигна до тези конфликти, той започна да ме нагрубява и да ми казва, че аз на него съм му никой. Наложи се да звъня на жена ми в болницата и да я помоля да се разбере с него, за да не стане по-лошо.
Мисля, че не е трудно да гледаш децата, но е доста скучно. Все едно изпадаш от живота и спираш в една точка. Не искам да ми се случва отново.

Евгени, 37 г., четири месеца бил по бащинство с три деца
Загубих основната си работа и съпругата ми ненадейно трябваше да се върне на своята. Малката ни дъщеря беше на 2 годинки, имахме и още една на 9 плюс 14-годишен син. Грижата за всички тях легна върху мен.

От момента на събуждането до идването на жена ми от работа, трябваше да се грижа за малката, а това означава хранене, обличане/събличане, разходка, пазаруване, ходене по поликлиники, домашно лечение, чистене и подреждане вкъщи. Ако кажа, че ми е било тежко или не ми е харесвало, ще излъжа – доставяше ми удоволствие.
Но не трябва и да се заблуждаваме: да се грижиш за дете, което е вкъщи по цял ден, не е лесна работа. Като прибавим и това, че все още ми се налагаше да работя на компютър, времето беше катастрофално малко. Затова вместо да се наспя, ми се налагаше да ставам два-три часа по-рано, за да работя.

Иначе денят ми минаваше по сценарий: хранене (храната приготвяше жена ми), ако трябва да се лекува – давам лекарства, порция анимации (аз бягам да поработя зад компютъра), разходка, хранене, лекарства, игри, четене и вечерта настъпва.
С големите деца, разбира се, е по-лесно, но и те създават грижи – имат си извънкласни занимания, до които трябва да бъдат доставени. Но най-големият проблем са болестите, особено когато децата са три – те си ги предават едно на друго и ти си в постоянен кръговрат, от който не можеш да излезеш.
В подобен режим бях 4 месеца и това беше особено време. Сближих се с децата и почувствах, че те имат нужда от мен, както и аз от тях.

И така, бащите наистина могат! Най-важното е да си повярват и, разбира се, да разчитат на подкрепата на жена си!

Текст: woman.rambler.ru, превод: Надя Горанова