20 трика срещу детските капризи (Част 2)

Излизате на разходка или игра на детската площадка, отивате да пазарувате в магазина или просто вървите по улицата, а в това време детето вижда нещо, решава, че го иска – тук, веднага и на всяка цена, и след като получава отказ, започва да се дере, пищи, плаче, тропа с крак, а за повече ефект дори ляга на земята и рита с крака. Минаващите покрай вас гледат съжалително или укорително, а вие се молите земята да се отвори и да ви погълне, ядосвате се и също започвате да крещите на детето.

Познато ли ви звучи? Да, съгласни сме, че малко преувеличихме картинката, но в общи линии става дума за прословутото тръшкане и истерии, през които минава почти всяко дете – в по-малка или повече изразена степен.

Ето и останалите изпитани и наистина работещи съвети, събрани от италиански специалисти, които ще ви помогнат да се справите в такава ситуация.

Дете опитва да изнудва. Снимка: Shutterstock

11. Не се поддавайте на дребни изнудвания

Характерно за децата е да могат да схванат слабостите на родителите, бабите и дядовците или всеки, който има силна емоционална връзка с тях. И се възползват максимално от това с добре обмислена прищявка.

Ако стане ясно, че една много притеснена майка е склонна да изпълни исканата глезотия, дори и при най-малкото оплакване, детето ще се превърне в перфектен актьор, който ще знае как и по какъв начин да изпълни номера си, за да получи това, което желае.

12. Не оставяйте прекалено много пространство за капризи

Ако детето разбере, че може да постигне нещо с определено поведение, то ще е склонно да повтаря това поведение.

Когато прищявката се превърне във форма на контрол от страна на детето спрямо родителя, важно е да не се дава отделя много пространство на каприза – например часове, за да бъде утешавано, да му се обяснява какво може и какво не може да направи родителят.

13. Не наказвайте

Когато едно дете е обсебено от любимата си кукла или друг предмет, за който е особено загрижено, и изпадне в истерия, когато негов връстник посегне на „любимото му“, не трябва да използвате наказания, за да покажете кое е правилното поведение.

По-ефективно е да се опитате да отвлечете вниманието му от желания обект, може би като предложите също толкова интересна алтернатива.

14. Не се поддавайте на капризи на масата

Това е истинска класика, на която трябва да се научите да устоявате. В никакъв случай не бива угаждате на тези капризи, напротив - трябва да проявите необходимата твърдост, която все пак не трябва да бъде прекомерна, за да се избегне разпалване на конфликта. Последното би било изтощително и за двете страни, освен това има и обратен ефект.

Най-доброто е да сключите сделка: „Изяж поне малко и може да помисля по въпроса“. Но никога не давайте алтернативи, за да угодите на каприза.

15. Когато нещата са извън контрол, успокойте детето с прегръдка

Ако детето избухне, трябва да имате предвид, че емоционалната част на мозъка му все още не е добре развита и следователно то е загубило контрол над емоциите си. Най-доброто отношение в такъв момент е да го успокоите с прегръдка.

16. Направете ясно споразумение, когато става въпрос за съществени искания

Веднага след като е възможно да разговаряте спокойно с детето, приемете ясни споразумения, които то да спази като част от уговорката. Например: „Отиваме да пазаруваме и мога да ти купя само едно нещо“.

По този начин смекчавате тона и в същото време задавате тип приемливо поведение. Ако условието бъде изпълнено, детето ще получи нещото, за което предварително сте се договорили. Това е и много възпитателен метод, тъй като учи малките на правилна преценка, казват психолозите.

Дете иска играчка. Снимка: Shutterstock

17. Игнорирайте наглата прищявка

Когато прищявката е не твърде драматична, може да опростите случилото се. Но ако тя е голяма, живописна и определено нахална, не трябва да ѝ се придава тежест.

Често най-добрата реакция в такава ситуация е капризът да се игнорира. И детето само ще се откаже, защото липсата на зрители за него не е стимулираща.

18. Бъдете внимателни с капризите, породени от страх

Прищявките, причинени от страх (от изоставяне при заспиване, от ходене на детска градина или училище, когато родителите тръгват на работа сутрин и т.н.), не са истински капризи, а реална необходимост и следователно към тях трябва да се подходи много внимателно.

На практика събитието е маскирано като прищявка, но нуждата, която детето показва, е всичко друго, но не и повърхностна.

19. Преценете дали не е реакция на някакъв стрес

Чрез истеричното поведение, което демонстрират, децата всъщност могат да крият много по-дълбока емоционална причина: стресова ситуация извън семейството или напрежение в семейството.

Ако нормално и спокойно дете изведнъж изпита дискомфорт и започне да се тръшка без видима причина, помислете за тези аспекти.

20. Не прекалявайте с правилата

Неуравновесените реакции от страна на родителите могат да провокират истинско късо съединение, което неизбежно води до истерии. Заповеди от типа: „Прави това, не прави онова“, в дългосрочен план водят до нервни и агресивни реакции. А е много по-полезно да се подходи чрез силата на играта, смеха и гушкането, които стимулират производството на хормони, предизвикващи състояние на спокойствие и благополучие.

Стимулирането по небалансиран начин означава превишаване само в една посока. Здравословната комбинация е от малко, но строги правила, и много полезно внимание. Това със сигурност ще ви помогне много повече, за да расте детето спокойно и уверено.

Деси Тодорова по материали от Nostro figlio