Дядо доброволец 12 години гушка недоносени (видео)

Дейвид Дойчман от Атланта, САЩ, прекарва свободното си време, докато носи на ръце бебета в отделението по реанимация на новородени в детската болница на града. Преди много време му се случило да попадне там и за пръв път взел на ръце толкова малко бебе. И решил да се посвети на тях, както и на родителите им.

До този момент, вече 12 години, задължително два пъти седмично Дейвид идва в отделението и държи на ръце бебета, чиито родители не могат да бъдат с тях по цял ден. Той им пее приспивни песнички и те се успокояват. Не по-малко благотворно действа общуването на Дейвид и с разтроените и разтревожени майки и бащи. В болницата вече е известен като „дядото от отделението за интензивни грижи“.

Днес за него узнаха милиони хора, защото историята му бе публикувана във Facebook на страницата на болницата. Снимка, на която усмихнатия Дейвид, седящ в кресло, нежно и внимателно гушка съвсем мъничко бебе, е съпроводена от следния разказ: „Тази снимка бе направена от майката на малкия Лоуган, когато тя успяла да спре да плаче от щастие. Лоуган, който се роди през 25-ата седмица, се намира в болницата вече шест седмици. Всяка нощ майка му си отива вкъщи, за да бъде с по-голямата му сестра. Всяка сутрин тя се връща разтревожена, че на малкия му е било мъчно за нея. Но едно утро тя влязла в отделението и намерила Лоуган мирно и кротко да спи в ръцете на Дейвид.“

Постът е събрал 240 хиляди харесвания, препубликуван е над 64 хиляди пъти и е получил 10 хиляди възхитени коментара. Хората благодарят на Дейвид за невероятната му доброта, човечност и самоотверженост, разказват истории, свързани с него, и му желаят дълъг живот. Вирусната популярност на поста за Дейвид накарала болницата да направи видео за него. „Някои от приятелите ми ме питат какво правя в болницата. Казвам им, че гушкам бебета. Понякога ме наакват или напишкват, но това е нормално. Приятелите ми ме питат: „Но защо ти е това?“ Те просто не разбират какво удоволствие получаваш, като държиш в ръцете си такова бебе“, казва Дейвид. „Това носи огромна радост не само защото те плачат, а ти им помагаш да се успокоят – между нас се създава връзка – бебето чува моето сърце и това е много полезно за развитието му. Освен това аз разговарям с техните майки и понякога ги държа за ръка, защото това е не по-малко важно, отколкото да държиш на ръце детето й. Родителите са много стресирани. Когато има някой, който им казва: „Можеш спокойно да отидеш и да хапнеш, а аз ще постоя с твоето бебе, и всичко с него ще бъде наред“, това е много важно за тях."

Надя Горанова