Снимка: Guliver / i Stock
Отраснал съм в семейство, в което имаше множество добри примери за правилен подход към децата, а по образование съм психолог. Въпреки това, когато се роди дъщеря ми, се опитвах да следя новостите при възпитанието, четях книги и разговарях с колеги. Това ми даваше добри идеи, с които успешно експериментирах. Чувствах се уверен и вярвах, че върша правилните неща.
Но по онова време не живеехме в интернет. Днес, освен, че има изобилие от книги за възпитанието, телевизия, форуми, фейсбук, електронни издания и т. н. ни заливат с информация. Какво да четеш и на какво да вярваш? Статиите често си противоречат, предлагат се все нови и нови подходи и идеи...
В суматохата човек губи увереността си, здравия си разум, все се чуди дали прави най-доброто за децата си, и, в крайна сметка, губи способността си да възпитава (и децата често се качват на главата му, или на главата на другите).
Попаднах обаче на книга, която ме върна към простите принципи и ми донесе голямо облекчение. Тя се казва „Какъ възпитавашъ детето си? (от една майка)”, издадена е през 1934 година и е само 32 страници.
Снимка: knijarnica.com
Където и да отворех, попадах на разбираеми, умерени, простички съвети (на пръв поглед нищо особено), почерпани от опита на една уверена, доброжелателна и образована майка, грижеща се за пет деца.
Авторката е анонимна – никъде в книгата не се споменава името ѝ. Можем само да предполагаме защо. Скромност? Притеснение да не злепостави по някакъв начин съпруга си, или да не го „засенчи”? Била е популярна в други области и не е имала нужда от допълнителна известност?
Ето част от нейните съвети. Надявам се, че поне някои от тях ще помогнат и на вас:
„Деца, които са били възпитавани от родителите си строго, но равномерно и разумно, по-късно много повече са привързани към тях, отколкото такива, на които всяко желание е бивало изпълнявано.
Затова възпитавай детето си още от първите му дни в умереност, непретенциозност, скромност и задоволство.”
„Детето по природа е егоист; неговото малко аз е фокусът на всички негови желания и мисли, и в него неволно се пробужда тиранът, който пък се изразява в наклонността му да разрушава. Всяка играчка е изпълнила предназначението си за него само, когато е съвършено разрушена. А тази привичка на детето лесно се пренася от неодушевени към въодушевени предмети.
Затова е нужно още при възпитанието на съвсем малкото дете да се обръща особено внимание върху закрилата на животните.”
„Никога не допущай детето ти за развлечение и несъзнавайки да изтезава или убие едно животно, да смачка някаква муха или да стъпчи един бръмбар... Малкото дете често греши несъзнателно, но твой дълг е, мила майко, да всадиш у него любов към животните.” Авторката съветва, ако детето настъпи нарочно лапите на куче, майката леко да настъпи краката на детето, за да усети болката.
„Основният принцип: гледай преди всичко да усъвършенстваш собственото си възпитание, преди да искаш да възпитаваш децата си. Понеже по-решающе от всичко, което ти искаш да внушиш на децата си, е тонът и духът на твоя дом. Това е въздухът, който детето диша, образът на живота, от който то заема своите възгледи и принципи.”
„Никога не възпирай чрез твоята страхливост или въображение ранния стремеж на детето да се проявява в дело... Чрез своята самостойност (самостоятелност), детето се учи и на постоянство и издръжливост, и то повече при задачи, които то само си поставя, отколкото при такива, които ти му задаваш. Оставяй го, доколкото е възможно, на собствените му подбуждения и на радостта от личната, самостойна проява.”
*Запазен е оригиналният правопис от книгата
Виктор Марков е женен с дъщеря в пети клас, психолог и книжар. Подробности може да видите тук.
