Най-важното, което трябва да знаете за детските въпроси

Има една възраст, когато децата започват да задават въпроси. И то толкова много, че се превръщат в едни малки и ходещи „фабрики за въпроси“. Със сигурност рано или късно и най-търпеливите родители вдигат ръце и се предават. Тези въпроси обаче са важна част от израстването на детето и не бива да бъдат подценявани. Важно е за малчуганите да ги изслушате и опитате да им дадете отговор. Защото така те се учат.

Какво обаче означават детските въпроси и кое е най-важното, което е добре да знаете за този период?

Снимка: Shutterstock

В началото те „питат“ само с поглед

Новородените насочват погледа си към близки предмети и хора. И използват звуците, за да комуникират. Това е и техният начин да „задават“ въпроси.

При следващия етап знанието за света преминава през устата и ръцете. Децата постепенно откриват предметите, които ги заобикалят, опитват ги на вкус или ги мачкат с ръце. Всички тези жестове са невербални начини на изследване, които са техния начин да задават въпроси и получават отговори.

С порастването се появяват и първите думи. Последвани от първите опити за изречения и първите въпроси. Ако ни изглеждат наивни, това е така, защото децата все още не са изградили солидна убеденост да се ориентират в света. Затова не се изненадвайте на неочакваните и странни въпроси, които детето ви задава. Понякога могат да бъдат и доста срамни, защото те все още не осъзнават напълно границите.

Това ужасно досадно „Защо…?“

Нямаме нужда от наръчници по психология, за да разберем кога децата ни навлизат във фазата на многото „Защо…?“. Въпросите им понякога са наистина един след друг, изненадващи и изтощителни. Но е важно да ги чуете и да обърнете внимание на всяко едно „Защо“, което те ви зададат.

В този период децата имат силна нужда да бъдат изслушвани. Понякога дори отговорите, които им давате, са по-малко важни от реакцията ви. Внимателният поглед и няколкото отделени минути, в които се посвещавате на детето, са част от стъпките, които са му необходими, за да продължи напред в своето развитие.

За децата тези въпроси са същото, което е кислорода за мозъка и храната за тялото. По този начин те се чувстват признати, оценени и заявяват своето присъствие в света на възрастните. Това е фаза, която изисква грижи, за да могат те да задоволят любопитството си и в същото време да се научат да ви се доверяват.

И идва моментът за играта на въпроси и отговори

Чрез въпросите, децата се превръщат в изследователи, наблюдават, проучват. Семейството и домът са безопасната среда, в която те опитват да опознаят света. Ако чрез отговорите на техните въпроси, им помогнем да формулират хипотези, които съдържат различни гледни точки, ние реално стимулираме способността им за размисъл.

Въпросите са също така ценен инструмент да ги научим да се поставят на мястото на другите, да не приемат нищо за даденост. Да, понякога е трудно да отговорим. В такъв случай не бива да бързаме и импровизираме, само и само да се спасим. Важно е вниманието, което ще отделим на детето.

В тази фаза е много полезно да търсим заедно с детето отговорите, защото така малките се учат. И не бива да се притесняваме, ако просто нямаме отговор. Да бъдеш възрастен не означава непременно да знаеш отговорите на всички въпроси.

Снимка: Shutterstock

Когато въпросите се превърнат в поезия

Диалогът с децата е ценно упражнение, което ни дава възможност да ги научим и на мислене. В определен период от своето развитие те задават въпроси без почивка, сякаш опитват да ни тестват колко можем да издържим. От нас зависи да докажем авторитета си, но без да губим доверието им.

Проблемът на родителите е даването на прибързани или самодоволни отговори на т. нар. поетични въпроси – като „Защо облаците са бели?“. В такава ситуация трябва да се опитаме да се поставим на мястото на детето, да се настроим на такава вълна, да погледнем към облаците и да помислим коя наистина може да е причината те да имат този цвят. Децата наблюдават нашата реакция и забелязват всички нюанси в нея, така че лесно не могат да бъдат излъгани. Затова е важно да бъдем винаги честни.

По материали от Giovani genitori