Най-засегнати от училищния тормоз са децата между 6 и 12 години

Училищният тормоз се превръща във все по-сериозен проблем. А по време на дистанционното обучение той изключително лесно успя да се пренесе и намери почва за развитие в онлайн средата, в която детето е ежедневно поставено.

Как родителите могат да се намесят и какви грешки не бива да правят, опитвайки да помогнат на детето си? Невписването в групата или отличаването от останалите са причина за физическия или психологически тормоз, и защо в определена възраст децата започват да се делят на групи?

И това далеч не са единствените притеснения, пред които родителите могат да се окажат изправени. Ако проблемът се задълбочи и решение не бъде намерено, трябва ли детето да бъде преместено в друго училище? Какви са опасностите в дългосрочен план? На какво се дължи новата „мода“ сред тийнейджърите да се самонараняват и може ли една от причините да се търси именно в недружелюбната училищна среда? И как родителите на порасналите деца да преодолеят дистанцията и да намерят общ език с тях, за да им помогнат в разрешаването на проблема?

На всички тези въпроси отговаря Анет Маринова, психолог, психотерапевт и клиничен социален. Тя е посветила своята работа на ученици, които срещат трудности в обучението и за които училището, може да се бъде непоносимо място. Работи и по изследователски проекти в областта на детското развитие и психично здраве.

Чуйте и с какви трудности се сблъскват осиновители и осиновени деца в Епизод 6 от подкаст поредицата на Новите родители.

Какво представлява тормозът в училищна възраст? „Това е нещо, което е част от отношенията. Всеки от нас знае, че детската среда е изпълнена с много емоции, страст и непосредствени реакции. Тормозът е много характерен за възрастта между 6 и 12 години“, казва специалистът.

И почти няма недокоснато дете, защото не е задължително то да бъде непременно подложено на тормоз. За тормоз говорим и когато детето е свидетел на такива атаки от страна на връстници над други деца. А повечето тормозещи имат нужда от публика, защото именно под погледа на останалите стават значими в собствените си очи. Проблемът е, че онези, които гледат или още по-лошо – снимат с телефоните си, макар и неактивни, са също част от тормоза. „Пасивността е заставане на страната на насилника. Насилието е силно, когато е на тъмно“, обяснява Анет Маринова.

Тормозът обаче може да бъде и в онлайн среда. Децата се нуждаят от пространство, където да развиват отношения, далеч от погледа на възрастните. И намират такова в социалните мрежи. Но това е пространство, в което няма граници на чувствата.

Има ли ранни симптоми, които да подскажат на родителите, че се случва нещо нередно? „Много е труден този въпрос, защото тормозените деца могат да развият такова присъствие и отношения с родителите си, при които да преживяват всичко вътре в себе си, за да спестят случилото си. Може да бъдат по-дистанцирани и в групата на връстниците си. Трябва да се забележат навреме отказите от обичайни неща: например от посещаване на училище, оттегляне от приятелските групи, в по-сериозен вариант проблеми със съня и храненето, когато е по-дълбоко страданието. Много честото стоенето в социалните мрежи също може да бъде индикатор. Или честото излизане от час по някаква причина. Важното е възрастните да не прекъсват комуникацията с децата си“, съветва специалистът.

- Anchor

- Spotify

- Google Podcasts

- The Podcast Place