Кагато мама не е любимият родител

Беше тежка нощ. Малкият беше кисел още по време на вечеря и релаксиращата вана не подейства магически както обикновено. Докато се готвехме за сън, той ме погледна с тъжните си очи и изплака „Та-ти!“.

Предложих с прегръдки, целувки, прочетох още една приказка, но нищо не помогна. Беше очевидно, че самото ми присъствие дразнеше едногодишния ни вързоп от щастие. Решението на всички вселенски проблеми в този миг бе баща му.

Обичам го повече от самия живот и не мога да ви опиша колко болеше това отхвърляне

Като майки си мислим, че по подразбиране сме любимия родител. В крайна сметка, нали ние сме износили и родили децата? Когато и да се върна към детството си, колкото и да обожавах баща си, винаги търсех майка си, ако бях болна или просто имах нужда от утеха. Защо не е същото и с моя син?

„Детето ми ме мрази. Какво направих, за да го накарам да ме презира? Твърде строга ли съм? Той привързан ли е въобще към мен? Не съм ли добра майка? Ако бях, детето със сигурност щеше да иска да е с мен.“

Хайде, стига! Дори вие се досещате, че тези въпроси са абсурдни и напълно неоснователни. Но нека бъдем честни и признаем, че ни минават през главата.

Не става въпрос за някакъв изруден вид фаворизиране на родителя от детето. Искам просто да мога да го успокоя и да не получавам насреща реакция, която ме кара да се чувствам като боклук.

Да го гледм как протяга ръце към баща си дори когато съм до него

Готова да играем, разбива сърцето ми на милиони парченца.Тази болка ме накара да направя някои проучвания в опит да се почувствам поне малко по-добре. И ми се получи. Очевидно децата в етап на прохождане не са способни да направят разлика между себе си и основния грижовник, в случая – майката.

 Около втората им година независимостта и чувството им за идентичност се развива рязко. Изведнъж се дават сметка колко много други хора се навъртат около тях. Татко става много интригуваща фигура.

Колкото и бързо да се развиват мозъците им, те все още могат да фокусират вниманието си само върху единият родител. Успокойте се с факта, че след като това е фаза, тя ще отмине. В случая е важно да се заредите с търпение, за да не нанесете бъдещи щети на детето.

Като майка минала през фазата „Тате“ познавам прекрасно желанието да го изтръгна от прегръдките на мъжа си, да го изолирам пред опцията да са заедно. Колкото и да е тежко, позволете на детето си да обожава само баща си в този момент. Запазете спокойствие – и присъствие, и не изземайте задълженията на съпруга си в къщата, само защото той е окупиран от детето. За малкия човек е важно да усеща позитивното общуване между родителите, а не да провокирате коалиция „ние срещу теб“ и да го карате да избира.

Бащите също могат да помогнат като напомнят на детето колко много го обича мама, колко забавен супер герой е тя. Мъже, не чувствайте вина за това, че сте либимеца на детето. Подкрепяйте половинката си и я приобщавайте във всяка ваша игра.

Mили майки, тази фаза е отвратителна! Надявам се да изпитате поне малко облекчение, знаейки че:

1. Фазата „Тате“ е изключително често срещана

2. Тя е временна

3. Не сте направили нищо грешно, за да я провокирате

4. Ще се чувствате като втора ръка човек, докато детето фаворизира баща си, но не се предавайте

5. Продължавайте да обичатe семейството си, защото то има нужда от вас

Източник: BabyGaga.com