Как се промени ролята на майката за последните 100 години

През какво са преминали жените, докато започнат да възпитават така, както чувстват

20 ноември 2018 г.

Снимка: Guliver / iStock

Само си представете колко е било тежко на жените, които са отглеждали децата си преди един век! Равноправие – нула, женски отговорности – безброй: готвене, чистене, простиране, гладене, миене - всичко на ръка.

А мъжете са им обяснявали как е правилно да общуват с децата си, колко пъти на ден да ги целуват и изобщо са налагали на жените различни модели на поведение.

По-лесно ли им е на новите майки? Днес има милиарди книги за възпитание, имаме и повече свободно време и въобще повече свобода – така поне се твърди. Ако искаме, децата ни ще станат вегани, ако искаме – феминисти… Стана ми интересно пред какво са преминали жените в последните сто години и се убедих, че да си идеална майка е толкова сложно, колкото и да построиш комунизма, пише Алина Колесникова.

"Остави детето да плаче"

Столетие назад лекарите съветвали да се общува с детето колкото се може по-малко и обяснявали, че плачът е абсолютно необходим, за да се развият дробовете на бебето.

Те поощрявали минимум контакти с детето, не позволявайки му да се намесва в живота на майката. Такива съвети са били буквално във всички наръчници по майчинство и възпитание в онази епоха.

Смъртността в младенческа възраст тогава е била нормална и това е внушавало страх на майките. Те са си нямали понятие как да реагират на бебешките викове и плач, нужен е бил специалист, който да помогне.

Затова всички книги и ръководства, публикувани в онова време, са били съсредоточени в причините на детската смъртност и мерките, които трябва да се предприемат за нейното предотвратяване.

Да си майка – това е работа

Снимка: Guliver / iStock

Когато става дума за първите десетилетия на миналия век, сме склонни да рисуваме мислено следната картинка:

майката седи до печката и се грижи за бебето. Реалността е била такава, че на тази майка ѝ се е налагало много да шие, много да простира и глади практически с бебето на ръце.

Оттук се появява и понятието, че да си майка, това е също работа на пълен работен ден.

Авторитарната майка

Към 1920-а година ситуацията с възпитанието се променя, девизът на онова поколение е: „Ще правиш, както аз ти кажа.“

Американският психолог Джон Уотсън препоръчвал на майките да не демонстрират много-много любовта си към детето:

„Никога не прегръщай и не целувай детето, не му позволявай да седи на коленете ти. Може, когато му пожелаваш лека нощ, да го целунеш веднъж по челото. Хващайте си ръцете само, когато се здрависвате сутрин."

Фактически той даже предлага репродуктивния процес да прекъсне за 20 години, за да има време да анализира данните от изследванията си и да определи кой начин на възпитание е най-успешен.

По-лош от него е само здравният реформатор К. Фредерик Кинг, който дава следния съвет: детето да бъде в прегръдките на мама максимум 10 минути на ден. И жените да бъдат не само майки, а и да работят извън дома.

Съветските педиатри се съгласяват с това, твърдейки, че дългогодишната памет на децата се формира от 3 години нататък. Това означава, че майчиното присъствие не е задължително до тази възраст.

Поздравете д-р Спок

Снимка: Guliver / iStock​

Най-продаваната книга в историята, отстъпваща по популярност само на Библията, е ръководството за родители „Грижи за бебето и детето“ на д-р Бенджамин Спок. Публикувана през 1946 г. и преиздавана непрекъснато, тя прави революция в майчинството.

Той твърди, че любовта и привързаността към своето дете е нещо нормално, и казва на жените сами да решават да обичат детето си или не, и по колко минути да го прегръщат: "Довери се на себе си. Ти знаеш повече, отколкото ти се струва. И много повече, отколкото мъжете, които никога не са раждали."

Майките и войната

Правото на отпуск по майчинство се запазва през военните години, но тъй като тогава няма кой да работи, освен жените и децата, малко хора го спазват по време на Втората световна война.

След въвеждане на военновременните закони някои дори биват обвинени в дезертиране и самоотлъчка, когато не са на работа в работно време. Малките деца тогава се отглеждат от старите хора, или майките да ги водят със себе си.

Поколението на Джун Кливър

Ако 40-те години могат да се нарекат време за разширяване на правата и възможностите на жените и майките, то през 50-те обществото се опитва да върне нещата назад.

Европейските вестници тогава пишат: "В хола си ще намерите удобния стол с подложка за крака и чехлите, които са били там всяка вечер, преди да отидете на война.“

Снимка: Guliver / iStock​

Преди списанията поощрявали жените за това, че те са важни и силни личности, а после образованата и работеща жена се оказала обществено опасна. По данни на New York Times, майката, работеща на пълен работен ден, губи още 55 часа седмично за чистене и грижи в дома си. По онова време помощта от мъжа е била рядко явление.

В Щатите тази тенденция олицетворявала Джун Кливър, героинята от сериала "Остави го на Бийвър“. Тя непрекъснато подчертавала: „Татко знае най-добре.“

Джун станала икона за много семейства, възпитавайки две непослушни деца и управлявайки дома с токчета и перли.

В соц страните пък за авторитетен източник се смятал наръчникът на Михаил Сперански „Детето в ранна възраст: книга за родители“, но в него се срещат неща, напълно несъвместими с реалностите: „...прането се накисва в студена вода и след това се вари за 3-4 часа в котел или във вана, като се поставят 400 грама сапун, 50 г сода и 2-3 супени лъжици керосин във всяка кофа с вода. След това прането се изплаква няколко пъти в студена вода и се изсушава. Сушенето на дрехи е най-добре да става на открито. Изсушеното бельо се изглажда с гореща ютия от двете страни за по-добра дезинфекция.“

Либерализация

Чак през 60-те започнали да излизат книги за това как да се развие потенциалът на детето и да го направим успешна личност. Авторите предполагали, че за това трябват много усилия: игри в група, скъпи образователни играчки и т.н.

Снимка: Guliver / iStock

Добрата майка била длъжна да предоставя колкото се може повече възможности за развитие на детето, но не е имала право да настоява. Високите, почти недостижими очаквания от нея довели хиляди жени до депресия. Налагало им се постоянно да си стоят вкъщи и нивото на стрес при тях нараснало много в сравнение с работещите майки.

За щастие, това са и години, в които за родителите се предвиждат облекчения - улесняват се процедурите за развод, узаконяват се задълженията за издръжка, абортите се легализират. Специалистите призовават кърменето да бъде основното условие за здравословното развитие на детето, и за целта кърмещите майки да имат специални почивки в работно време.

Снимка: Guliver / iStock

Към 1970 г. в САЩ въвеждат поправки и закони, позволяващи равни възнаграждения на труда, запазване на работното място по време на бременността и други облекчения.

Започват да излизат издания за възпитание и отглеждане на деца, пълни със съвети, рецепти, инструкции и игри. Майката все по-често може и да работи, и да си стои вкъщи, а бащите започват да се включват по-активно в грижите и да помагат на жените си.

Правило първо: правила няма

Сега е пълно с методи, идеи, изследвания и концепции, които понякога си противоречат или е трудно да ги разбереш, дори това да стане целта на живота ти.

Майките възпитават своите деца така, както чувстват. Съвременните съвети са ориентирани по-скоро към това да подкрепят и помагат на майката да открие своя собствен път във възпитанието. Разбира се, и това не е лесно – невъзможно е да се подготвиш предварително за това да бъдеш майка.

Снимка: Guliver / iStock

Но сега, слава богу, никой няма да ви забрани да правите това, което смятате за подходящо.

Адаптация Марина Атанасова

Коментари
Последни видеа