Съветът, с който изплувах, след като изгубих приятелка при развода

Очаквах отлив на приятелите си след развода. Бях чела, че е нещо обичайно. За мен обаче беше шокираща изненада да изгубя една от най-скъпите си и стари приятелки.

Познавахме се от гимназията

И през годините със съпруга ѝ станаха семейни приятели с вече бившия ми мъж.

Когато с него стигнахме до съд едно от обещанията, което си дадох, бе да не кажа лоша дума за него пред никого. Това бе сигурен начин да запазя съзнанието си спокойно и чисто, а не исках да привличам и негативи към себе си.  Разводът вече беше тежък – не исках да влошавам нещата, започвайки словесна престрелка с мъжа си през общите ни познати. Децата ни също бяха фактор  раздялата да не става грозна. Надявах се той да спази дипломатичния тон на общуване като мен, но това не се случи.

Въпросната моя приятелка не спря да слуша глупости за мен от него, и неутрални към позитивни истории за него от мен. Не я лъжех – просто не го плюех за спорта. Беше ми близка от цяла вечност и точно за това се чувствах супер неудобно да я убеждавам да вземе „моята страна“. Наивно мислех, че този тип връзки ще оцелеят, независимо от семейната ни война. Зd съжаление, грешах. За моята приятелка неутралната ми позиция значеше само едно – че се опитвам да скрия провиненията си и това автоматично ме правеше чудовището в развода.

Почувствах се предадена по начин, който ме разболя физически

Защо, по дяволите, трябва да се защитавам пред някой, който ме познава почти от кърмаческа възраст? Защо изведнъж се наложи да обяснявам, че съм добър човек и верен приятел? Защо десетилетията ни заедно се оказаха недостатъчни?

Говорих с терапевта си за това и тя ми каза нещо, което изцяло преобърна визията ми за загубата на това приятелство. Точната реплика беше „Не позволявай ограничеността на някой да определя колко струваш!“.

Помоли ме да дам заден и да осмисля рационално какво се случва. Бях спазила обещанието си да не кажа лоша дума за бившия си. Очевидно той ме обиждаше на общо основание. Приятелката ми стана свидетел и на двата подхода - злепоставянето от наранено его и нежелнието ми да падна толкова ниско, взимайки пример от мъжа си. И тя избра да задълбочи приятелството си с онзи, който е токсичен за общуване. Реши да отреже моста към човека, който отказа да сее клюки.

Ограничеността ѝ я заслепяваше и тя не виждаше ползите от приятелство, продължило десетилетия. Очевидно тя бе избрала да забрави колко пъти съм ѝ пазила гърба и съм ѝ помагала да изплува в тежки ситуации. Не си спомняше и колко избухлива, тънкообидчива и подмолна личност бе мъжът ми, когато още бяхме заедно.

Нещо повече – анализирам това приятелство от ден първи и си давам сметка, че

Тази жена и бившият ми мъж може би имат повече общи неща помежду си

Отколкото аз имам с всеки от тях.  На тях им доставяше абсолютен кеф да обсъждат и осъждат други хора, мислейки се за безгрешни.

Често се чудех дали да ѝ разкажа за всички травми, причинени от съпруга ми. Може би тогава бихме могли да се намерим пак. Но терапевтът ми даде още един добър съвет -  трябва да срещаме хората там, където са. А понякога те са на светлинни години от нас, капсулирани в собствените си предразсъдъци и токсични избори. Раздялата е неизбежна и трябва да приемем това.

Източник: Scarymommy.com