8 качества на мама и татко, които тийнейджърите не притежават

Поколението Z не притежава много качества, които техните родители са попили от детството си. Развили са ги, не защото са „по-специални“ , „по-умни“ и упорити, а заради живота, който ги е принудил да вървят по този път.

„Хората, които днес са между 50 и 80 години, имат определени черти, които младите не притежават. Просто, защото така наречените „бумъри“ , са живели в спокойно и по-устойчиво време, твърди писателката  Марлийн Мартин.

Поколението, родено между 1946 и 1965 г., притежава някои по-особени характеристики, но те не са причина за гордост в традиционния смисъл. По-скоро те са доказателство, че животът ги е научил да се справят и да издържат почти всичко. Трудните моменти са ги направили такива, каквито са.
Това обаче не е бил съзнателен избор.
Его кои са те.

1. Доволни са от това, което имат

Щастливи родители на разходка в парка. Снимка: Shutterstock

Когато вечерята се появи на масата, те не са казвали: „Не обичам варени картофи.“
Защото винаги са яли, това, което има и, което бюджетът е позволявал да се купи вкъщи. И това се отнася не само за храната. Отнася се за всичко. За тях учителят винаги е бил прав ...дори при очевидна несправедливост. 

2. Имунизирани са срещу скуката

Това поколение е отраснало без джаджи. Забавлявали са както са можели. Някои са строили „замъци“ от пръчки и парцали, други са използвали въображението си и са измисляли свои игри и занимания. Нещо ново винаги се е раждало, защото са имали твърде много свободно време.
За разлика от тях днешните деца хленчат, че им е скучно и очакват родителите да ги забавляват. Просто, защото не им се е налагало да развият това умение.

3. Умението „Направи/поправи си сам“

Баба , майка и внучка месят тесто. Снимка: Shutterstock
 

Ако нещо в къщата се счупи, хората от по-старото поколение не са викали майстор, нито са изхвърляли повредената вещ.
Мъжете хващали инструментите, жените сядали на шевната машина. Ако не се е получило от първия път, винаги опитвали отново.
Хората над 60 години все още са способни да отпушат канал, да лепят тапети, ако здравето им позволява. Те по принцип се справят с много битови проблеми и ремонти без чужда помощ.

4. Работа, работа и пак работа

Те са работили, учели и са отглеждали деца. Защото така са били научени: умората не е причина да спираш.
Вършели са своите задължения, не са чакали помощ и не са са оплаквали.
Кой млад родител днес би могъл да ушие рокля за училищното парти на дъщеря си или за карнавала, когато го стяга мигрената?

5. Отнасят се с парите със страх и пестелиност

Те са правили от 1 пиле три манджи, без да го наричат ​​кулинарно изкуство. Този живот на вечно пестене и „стискане“ е научил цяло едно поколение да живее в тревога за парите. И тази тревожност не изчезва, дори ако банковата им сметка е пълна. 

6. Поддържат брака дори в трудни моменти

Никоя връзка не е перфектна. Понякога бракът навлиза в „ледена епоха“. Хората от поколението 1946-1964 рядко са обсъждали тези проблеми, но и не са се разделяли при първия конфликт. Вечеряли са заедно, отглеждали са деца и просто са чакали лошите времена да отминат.
Навикът да приемат трудностите за даденост, а не за смъртна присъда, им е позволил да преживеят много кризи. Дори ядосани, те са намирали сили да останат заедно.

7. Без публични прояви на любов

Учили са ги, че чувствата са лични. Не е добре да плачеш на работа, да развяваш мръснто си бельо на публично място, да разказваш и да се оплакваш на другите за проблемите си.
Да запазиш хладнокръвие е навик, който учи на самоконтрол. Това е много полезно в кризисни ситуации.
Недостатък е, че като трупаш всичко негативно в себе си, това може да доведе до сериозни психологически проблеми.
Младите хора не разбират това. Те казват всичко на глас и си мислят, че това е правилно.

8. На линия на всяка цена

За тях думата „болнични“ често остава непозната. Отпуска по болест са вземали само тези, които не са могали да станат от леглото. Другите са пиели лекарства и са отивали на работа.
Те са ходили на работа с температура и силна болка в стомаха по време на ПМС, правейки каквото трябва. Защото „да бъдат там“ е бил неизказаният закон на това поколение. Това ги е правело надеждни и незаменими. И, между другото, ги е научило да бъдат подозрителни към онези, които не се справят и не го правят.

За съжаление, за разлика от по-младите, те така и не са разбрали, че почивката е необходимост, а не слабост.
Мона Василева