Те не само ще ви помогнат в комуникацията, но и ще ви предпазят от някои чести грешки
Общуването с по-чувствително дете трябва да е много деликатно.
Снимка: Shutterstock
Свръхчувствителното дете възприема по-интензивно от другите случващото се около него, като често се заплита в силни емоции и усещания, които биха могли да го направят несигурно и/или агресивно.
Приемането на неговата същност, доверието, даването на ясни правила, обучението му как да вижда нещата, са само част от съветите на Ролф Селин, автор на книгата „Чувствителните деца имат предимство“, които могат да бъдат от полза на родителите.
Ето и най-важните 9, които доказано работят и ще ви помогнат не само да общувате пълноценно, но и да не допускате някои грешки.
За детето е важно да ви възприема като родител.
Снимка: Shutterstock
Когато осъзнаете, че имате дете с тази характеристика, трябва да се запитате дали стилът на възпитание, който сте избрали, е правилният. Специалистите смятат, че свръхчувствителността е наследствен фактор, така че е много вероятно един или и двамата родители, също да са по-емоционални от приетото. А това може да ги подтикне да се държат с детето до детски или да го поставят в центъра на всичко.
За детето обаче това отношение не е здравословно, тъй като го претоварва и превъзбужда. Любовта, която нахлува в живота му на гигантски количества и го залива, на практика му действа ограничаващо и го превръща в единак. А трябва да му помогне да стане по-силно и свободно.
Освен това родителите, които се стремят да бъдат най-добрите приятели на децата си, реално бягат от ролите си на майка и баща. Те трябва да имат смелостта да заемат полагащото им се място.
Това, което е необходимо за отглеждането на самоуверени деца, особено ако са свръхчувствителни, е система от ясни правила, които ги ограничават, но справедливо и пропорционално спрямо възрастта им. Ако родителят продължава да отстъпва пред капризите, независимо от какъв характер са те, това не носи никаква полза, тъй като детето ще продължи да се налага, но в същото време ще израсне крехко и несигурно.Не е нужно да се усмихвате или да изглеждате раздразнени, а да информирате детето за правилата с неутрален тон. Все едно коментирате прогнозата за времето по телевизията. По този начин то ще възприеме казаното именно като правило, което не подлежи на коментар, и няма да се дразни и да реагира бурно.
Когато имате дете, което е твърде чувствително, вие сте склонни да се страхувате за него. Но вашите притеснения лесно може да му се предадат и да го направят по-слабо. Ако искате то да расте здраво, силно и уверено, трябва да му предадете максимална увереност и да вярвате в способностите му.
Пробвайте да копирате поведението на онази спокойна майка на същата площадка, която гледа с усмивка катерещото се дете и просто го направлява как да се катери безопасно, а не го предупреждава, че може да падне.
Децата често имат страхове и когато това се случи, те привличат вниманието на родителите си. Но реакцията на родителите често е неправилна. В такъв момент опитвате да сведете до минимум притесненията на детето, но това го кара да се чувства неразбрано и несигурно, и засилва тревожността му.
Приемете страховете му сериозно, след което пробвайте да го развеселите. Така детето ще се отпусне и разсее, което ще му помогне да преодолее притеснението си. Колкото по-спокойно се държите с него, толкова по-сигурно и уверено ще става то.
Опитайте да запазите спокойствие в трудните моменти.
Снимка: Shutterstock
Свръхчувствителните деца са склонни да бъдат перфекционисти, но това ги кара също така да имат тежки изблици на гняв, когато не могат да направят нещо. Как да ги успокоите? На първо място, бъдете спокойни и не позволявайте да се заразите от агресията. Избягвайте проповеди, наказания и обидни коментари, които биха разстроили още повече детето.
Важното е в такъв момент да бъдете близо до него. Един от начините да го успокоите е да сложите ръка на челото му (ако то или ситуацията го позволява) - това ще му вдъхне спокойствие и ще помогне за премахване на стреса. Идеята е да го подкрепите, за да се почувства по-стабилно и да може да се справи само с негативните емоции.
Свръхчувствителното дете вижда и чува повече от другите. И трябва да приемете това. Ако оспорвате възприятията му, означава, че му изпращате погрешни сигнали на несигурност.
Свръхчувствителните деца, които често се чувстват неразбрани, обикновено се нуждаят от възрастни, които да уважават тяхната чувствителност и да им помагат да се справят с нея. Те искат родители, които да са там и да ги чуят.
Свръхчувствителните деца остават по-ангажирани в дадено събитие. И могат да бъдат смазани от емоциите, които то ще предизвика. Ето защо е важно родителите да им помогнат да се дистанцират, за да се справят по-добре в критични ситуации.
Един добър начин да видите нещата през погледа на детето е като се оставите да ви завладеят същите емоции. Тогава вече ще имате по-обективно решение на проблема, а няма да реагирате субективно и първосигнално.
Свръхчувствителните деца биват съкрушени и раздразнени от твърде многото стимули. Затова се опитайте да ги ограничите. Не пълнете спалнята с играчки - по-добре да са по-малко, но по-качествени. Фиксирайте правила и графици, което ще им осигури нужното спокойствие, подкрепа и безопасност, тъй като ще им помогне да се ориентират в ежедневието.
И не опитвайте да стимулирате децата с лакомства. Имайте предвид, че предозираната захар увеличава безпокойството и възбудата.
Бъдете внимателни и с компютърните игри. Те също могат да бъдат силно стимулиращи и претоварващи. Същото важи и за телевизията.
Свръхчувствителните деца обикновено нямат добри взаимоотношения със собственото тяло. Спортът е много добро решение за тях, тъй като им помага не само физически, но и като самодисциплина. Движението е много полезно, за да усети то как да контролира своята енергия и негативни мисли.
А най-подходящият спорт за свръхчувствителното дете са източните бойни изкуства. Бързината, интелигентността и уменията, които те обединяват, помага на детето да противодейства на агресията. По този начин то става по-силно и се научава да откликва на нуждите на своето тяло.
Деси Тодорова по материали от Nostro figlio
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари