Моят мрачен период от майчинството

Тъмните моменти, за които трябва да се говори

30 Май 2020 г.
Моят мрачен период от майчинството

Илюстрация: Guliver / iStock

В стаята беше тъмно. Тишината най-сетне тържествуваше след дълъг ден, пълен с ревящи деца. Слепоочията ми пулсираха, свлякох се на пода в кухнята и притиснах колене към гърдите си. Обвих ръце около себе си, люлеейки се леко, докато сълзите течаха по лицето ми. И двете деца спяха. Съпругът ми беше в командировка. А аз бяха сама с мисълта, която се въртеше в главата ми, след като се роди второто ми дете.

Аз съм провал.

Риданията ми ставаха неконтролируеми.

Имаше нещо сбъркано в мен. От зората на времето жените си седят вкъщи с децата. Щом те са могли, защо и аз да не мога? Защо ми е толкова трудно?

Дните бяха замазано петно от бебешко повръщано и експлоадиращи памперси. По-голямото ми дете избухваше мигновено, щом му обърнех гръб, за да почистя. Никога не можех да стигна достатъчно бързо до което и да е от двете деца. Някой винаги плачеше. И това беше постоянно напомняне колко драматично се провалях като родител.

В онези редки случаи, когато и двете деца спяха по едно и също време, скачах онлайн в отчаяна нужда от контакт с външния свят. Всички останали се забавляваха. Виждах доказателствата във фейсбук – усмихнати родители с щастливи деца в парка, в зоологическата градина, в библиотеката, в музея. Дори снимките им бяха ясни. Аз имах стотици снимки на децата ми, всичките размазани.

Около година след онзи случай, в който хлипах на пода в кухнята, съпругът ми гледа децата за вечерта. Имах планове за вечеря с приятелки, които не бях виждала от много време. Една от тях ме попита как я карам.

Автоматичният отговор „Добре, ти как си?” заседна на гърлото ми. Преглътнах, преди да промърморя: „Нещата не са добре. Никак не са добре.”

Стресната, приятелката ми се обърна на стола, за да ме погледне в очите. „Какво има?”

Раменете ми провиснаха. Не исках да признавам провала си, но истината се изтърколи. „Мисля, че не мога повече.” Главата ми клюмна от срам. Тя беше един от онези фейсбук родители, на които завиждах. „Ужасно трудно е да седиш по цял ден вкъщи с децата. Не знам как го правиш, защото аз имам чувството, че потъвам.”

„Спомням си тези дни.” Големите ѝ очи бяха пълни със съчувствие. Изобщо не видях осъждането, което очаквах. „Това бяха мрачни времена. Плачех постоянно.”

„Наистина ли? Ти?” Бях шокирана. Приятелката ми е един от най-спокойните хора, които познавам. Не си я представях как избухва в сълзи, дори и в най-тежкия си ден.

„О, да, когато децата бяха малки. Но сега е много по-добре, като пораснаха.” Тя сложи ръката си върху моята. „Нещата ще се оправят и при теб.”

Тялото ми се отпусна сякаш съчувствието ѝ премина през мен, отмивайки напрежението, което дори не знаех, че изпитвам. Някой най-накрая ме разбра. „Не съм знаела, че се чувстваш по този начин. Защо не съм го разбрала?”

Тя вдигна рамене. „Никога не съм говорила за това.”

„А защо?” Чуствах се ужасно, защото не съм била до нея в тежък момент. „Защо не сме говорили за това?”

„Не знам.” Тя се намръщи и поклати глава. „Явно жените просто не си говорят за тези неща.”

Истина е. Не си говорим за тези неща. „А трябва.”

Затова ние поговорихме. През годината се свързах с много майки и говорих с тях и лично, и онлайн. Бях изненадана да открия колко много „спокойни” фейсбук майки споделят чувствата ми. Не бях единствената, която плаче. Не бях единствената, която се чувства в безизходица. Не бях единствената, която е тъжна.

Не бях единствената. А това, че знаех, че и други майки са оцелели по трудния път, по който съм поела, ми донесе успокоение. Ако те могат, значи и аз мога.

От този разговор минаха две години. Все още имам мрачни моменти, когато децата ми ме изкарват извън равновесие. Но сега е по-добре, много по-добре. Понякога единствената светлина, от която човек има нужда в такива мрачни мигове, е да знае, че не е сам.

Преди няколко месеца друга моя приятелка роди второто си дете. Когато се чухме по телефона, тя ми призна, че се чувства смазана. „Видях снимките ти във фейсбук. Изобщо не знам как го правиш.” Страхопочитанието в гласа ѝ ми звучеше познато. Изпитвала съм го, когато гледах във фейсбук приятелите ми и децата им.

Разгледах последната, рядко ясна снимка на децата ми, която бях постнала. Буквално беше една от петстотинте снимки, които направих в парка. Но и двете ми деца бяха усмихнати и щастливи. „Съвсем нормално е да се чувстваш изтощена, когато си вкъщи с малки деца, особено с новородено и 2-годишно”, уверих я аз. „И аз бях така.”

„Наистина ли?” Долових скептицизма в гласа ѝ. „Но ти изглеждаш така, сякаш винаги държиш нещата под контрол.”

„Всъщност не”, отвърнах ѝ, хвърляйки поглед към трапезарията. Идеята за мен самата, свита в ъгъла, плачеща, изпълни мислите ми. „Бях там, където си ти. Това са мрачните дни от майчинството и са трудни. Но не си единствената. При мен нещата се подобриха. Ще се подобрят и при теб.”

Ако се чувствате изгубени в мрака на майчинството, говоря на вас. Мракът е истински и е много трудно да му избягате. Но няма нужда да се опитвате сами. Говорете с приятели, присъединете се към група по взаимопомощ или потърсете професионална помощ – това са някои от начините, за да преминете през тези тъмни моменти. Аз намерих светлина в мрака, значи можете и вие.

Тара Дата Дънли

Да поговорим

Много ми харесваше да съм майка на малки деца

Да поговорим

Скъпа бременна майко, с бебе на ръце...

С татко

За какво спря да ми пука, щом станах родител

Още от Да поговорим

Жена и мъж спорят. Снимка: Guliver / iStock

10 причини за семейните кризи

Дете, което решава тест. Снимка: Getty

Детето ми отказва да прави контролни и тестове, предава празен лист

Колкото по-рано започнете прегледите при зъболекар, толкова по-добре.

Снимка: Shutterstock

Първото посещение при зъболекар

Оказва се, че носенето на очила е плюс, а не минус.

Снимка: Shutterstock

Според изследванията жените с очила са по-търсени

Някои факти за новородено могат да ви учудят.

Снимка: Shutterstock

6 любопитни неща за новородените

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Жена и мъж спорят. Снимка: Guliver / iStock

Мнение на специалиста

10 причини за семейните кризи

Тези моменти тестват издържливостта на всяка двойка

Приянка Чопра и Ник Джонас и Малти Мари. Снимка: Instagram

Новини

Приянка Чопра и Ник Джонас със семеен портрет в бяло

Звездното семейство празнува началото на пролетта в Индия

Дете, което решава тест. Снимка: Getty

Малко дете се държи за главата. Снимка: Getty

Здраве

Защо 3-годишните често се оплакват от главоболие

На какво може да се дължи болката и какъв специалист да търсим

Отворена книга, кафе и иглики. Снимка: Getty 

 

Мъж и жена ядат пица. Снимка: Getty

За семейството

Как да съхраним брака след 10 години съжителство

Връзката между двама души е сложен процес, който изисква работа

Някои факти за новородено могат да ви учудят.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

6 любопитни неща за новородените

Може би не знаете това или сте го чували, но не сте обръщали достатъчно внимание, преди самите вие да имате дете

Снимка: Getty

Мнение на специалиста

Заменете командите с хитри предложения

Как да накараме детето да ни слуша