Докараш ли някого до безразличие, не очаквай да се върне оттам

Любовта никога не е проста. Въпреки че би трябвало да бъде, не е. Може би защото много бързо преминава в друга фаза на отношенията – бурната страст и хормоните отстъпват място на обич, доверие, близост, загриженост. Приемем ли някого за даденост, вече сме го загубили.

Когато между двамата партньори започнат да се натрупват моменти на обида, грубост, неприятни подхвърляния, неуместни закачки и подобен тип общуване, то малко по малко започва да се търси пристан – някакво спасение в мислите или поведение, което да изгради защитна стена срещу „насилника“.

Понякога безразличието е отговорът

Вложили сме толкова много, повярвали сме, след това се чувстваме предадени и огорчени. Обидата надделява над любовта. Разочарованието надделява над любовта. Понякога чувството на вина и самообвинението са толкова силни, че сме готови да си затворим очите и да опитаме отново и отново – само и само да спасим достойнството си, връзката си и за да не си признаем провала.

Не бива да бъркаме безразличието с апатия обаче. Апатията е липса на интерес, непукизъм, неглижиране на проблема.

Безразличието е умишлено затваряне на очи, умишлено затваряне в себе си и отделяне от другия.

Липсата на пълноценна комуникация

е достатъчно основание за безразличие. Ако партньорът не ни разбира или не проявява съпричастност към това, което ни се случва, съвсем логично е да се затворим в себе си и да потърсим в безразличието спасение.

Излъганите очаквания са също повод за безразличие. Партньорът ни е обещал едно, а прави съвсем друго. С времето се оказва, че думите му не са нищо повече от въздух под налягане. Тогава не получаваме това, което ни е нужно от една връзка. Започваме да губим вярата в смисъла й. безразличието е нашата алтернатива на отчаянието и гнева.

Загубата на доверие е срив за всяка връзка

Доверие се гради цял живот, но може да се изгуби само за един миг. Ако постепенно губим доверие у партньора си, разочарованието ни завладява. Водещи стават чувствата на недоверие и тревожност. Не ни остава нищо друго, освен да се затворим в себе си и да проявим безразличие, за да се съхраним.

Пасивното-агресивно поведение

е сигурен начин да се сложи край на хармоничната връзка. Системно подмятане, нагрубяване, подиграване, подценяване или критикуване е сигурен начин да загубим доверието си у някого и да се почувстваме жертва на пасивно-агресивно поведение. Безразличието е сигурен начин да се съхраним.

Единственото лошо на безразличието е, че ако ни докарат веднъж дотам, няма как да се върнем.

Когато попаднем в капана на подобни взаимоотношения, е от изключителна важност да съумеем да поставим себе си на първо място и да обърнем внимание на това, от което имаме нужда ние в този момент. Не ставайте жертва на нечии комплекси или на собствената си нерешителност. Имате право да бъдете щастливи.

Обекти.бг