Ето как да не се развикате на детето!

Почти всяка майка е била изправяна на нокти в даден момент и ѝ е идвало (а често дори го е правила) да повиши рязко тона или направо да се разкрещи на детето. Колкото и да се опитваме да не го правим, понякога се оказва по-силно от нас и изливаме гнева си. А това, всички добре знаем, обикновено не върши никаква работа. Често дори повече пречи, отколкото да помогне за разрешаване на ситуацията.

Няма майка, която да гори от желание да се разкрещи на децата си. Но го прави, често без да се усеща дори. След което дълго се укорява, че не е успяла да запази спокойствие и да реагира по-адекватно. Същото важи и за мъмренето. Колкото и да не ни се иска, има моменти, когато не спираме да мърморим за нещо, направено от детето. И изобщо не подозираме, че в този момент думите ни минават покрай ушите му. Не, защото не иска да ги чуе, а просто се включва естествената му реакция на самосъхранение, която го предпазва от подобни тиради.

Как обаче да промените поведението си? Ясно е, че това не е полезно и не само не помага за разрешаване на казуса, а напротив – още повече го задълбочава.

Ето няколко ефикасни начина, които ще ви помогнат да се преборите с вредните навици и да използвате много по-разумни методи.

Повишаването на тона не помага. Снимка: Shutterstock

Крясъците са безполезни

За да постигнем резултати е важно да използваме правилните думи, а не силата на гласа си.

Понякога умората довежда до напрежение на такова ниво, че повишаването на гласа изглежда като единственото решение за изпускане на парата. Но това изобщо не помага и няма никакъв ефект.

Децата са в състояние да изслушат упреците, ако са казани със спокоен тон и с ясни изрази. Успехът невинаги е лесен, но с малко повече практика, ще се научите.

Планирайте колкото е възможно повече

Ако малкото ви изнервя сутрин, точно когато бързате за работа и детска градина, не му крещете, а просто се подгответе от вечерта. Пригответе дрехите му предварително и то по начин, който да го улесни максимално.

На ученика напомнете от вечерта да провери дали всичко е вече в ученическата чанта, а не на сутринта да търси отчаяно пергел или гумичка. Ако след училище, детето трябва да отиде на курс или тренировка, оставете бележка на видно място, която да му напомни да подготви екипа си или нужните пособия, също от вечерта.

И използвайте прости, положителни изречения, без думичката „Не“ в тях. За да бъдете чути от децата, имате нужда от директни утвърждения. По-добре да кажете: „Вземи чашата с две ръце“, отколкото: „Не вземай чашата с една ръка“.

За възрастен човек изглежда едно и също, но за едно дете първото изречение е полезна инструкция как да го направи, докато второто е упрек.

Не очаквайте твърде много

Възпитанието е дълъг процес и продължава през цялото детство, до момента, в който детето се превърне в зрял човек и излезе от дома ви.

Така че не трябва да го нагрубявате, да използвате остър тон, да крещите, а да приемете, че в този дълъг период ще има и непредвидени събития, ще има умора и разсейване, както и поне няколко наистина критични ситуации.

Важно е да прецените очакванията си спрямо възрастта на децата, отчитайки не само възможностите им, но и часа на деня. Всичко това може да се превърне в различни пречки, които да акумулират напрежение. Но то няма да трае вечно, така че не си заслужава да викате.

Предупредете, че мама е на път да изкрещи

Ако е неизбежно да повишите гласа си и служи само за изпускане на парата, по-добре е да предупредите децата и да им позволите да напуснат стаята, за да не ви слушат.

Тази възможност за избор, ще помогне за овладяване на ситуацията.

Ако говорите по-тихо и с най-плътните тонове на гласа си, детето ще ви чуе. Снимка: Shutterstock

Свикнете да използвате по-ниски тонове на гласа си

Крещенето не е само навик. Понякога просто не успяваме да се сдържим.

Затова опитайте да тренирате използването на по-ниските тонове на гласа си. И когато ви иде да се разкрещите, направете това точно с тези тонове.

Децата веднага ще забележат разликата и ще реагират не по-обичайния начин.

Най-добре е обаче да се научите да не крещите без основателна причина, а основателните причини по възможност да се броят на пръстите на едната ръка.

Деси Тодорова по материали от Pianeta Mamma