Истинската причина за поколенческите конфликти на работното място

Оплакванията „за днешното поколение“ са популярно занимание поне от времето на древните гърци. Сократ е критикувал лошите маниери и мързела на младите преди повече от 2000 години.

Най-новата версия на този вековен сценарий е предполагаемият конфликт между мениджърите от поколение X и свежото попълнение в работната сила от поколение Z.

Проучване след проучване установява, че поколението Z (приблизително тези, родени между 1997 и 2012 г.) не приема особено добре работния ден от 9 до 5, като участниците в анкетите казват, че са стресирани, изтощени и като цяло нещастни. Междувременно техните мениджъри от поколението X се оплакват в социалните мрежи и пред изследователи, че най-младите им служители са мързеливи, докачливи и арогантни.

Тази уж зейнала пропаст между поколенията породи появата на цяла нова порода от експерти, които създават ръководства и съвети как хората да се справят с този тип конфликт. Ако сте предприемач, който иска да извлече максимума от служителите си, независимо от тяхната възраст, може да се почувствате както принудени да се ровите в това блато от съвети, или пък просто да се надявате някой да свърши всичко вместо вас.

Науката обаче показва, че тези съвети е най-добре да бъдат игнорирани. По-голямата част от дискусиите за различията между поколенията са пълни глупости, а онези части, които не са, може да бъдат разрешени с известна доза съпричастност и здрав разум.

Науката към мениджърите: Поколенията всъщност не съществуват

„Почакайте!“, може да кажете, поколението, израснало със смартфоните, е много различно от онова, което е израснало, четейки гърба на кутиите със зърнени храни за забавление. Ако обаче се абстрахирате от шума в интернет, науката всъщност е доста последователна в това отношение. Да, 20-годишните имат различни приоритети и житейски опит от 50-годишните. Но 20-годишните сега не са толкова различни от 20-годишните преди 20 години.

Ето как трио от университетски професори, които изследват разликите между поколенията, обобщи откритията си в материал в Harvard Business Review: „Повечето от доказателствата за разликите между поколенията в предпочитанията и ценностите предполагат, че разликите между тези групи са доста малки. Всъщност има значително разнообразие от предпочитания и ценности в рамките на всяка от тези групи. Например, задълбочен анализ на 20 различни проучвания с близо 20 000 души разкри малки и противоречиви разлики в нагласите за работа при сравняване на групите от различните поколения“.

Крайният извод от повечето сериозни изследвания на данните е същият. Може да е забавно да се спори за разликите между поколенията, но те всъщност не съществуват. Хората на една и съща възраст с много различен житейски опит просто са твърде различни, а житейските траектории през десетилетията са твърде сходни.

Може би, просто може би, 20-годишните са били сравнително бедни, неспособни и обсебени от себе си през цялото време. След това те порастват, градят богатство и кариери и стават плашещо подобни на родителите си. Това не означава, че няма социални и икономически тенденции, които да влияят на кохортите във времето. Това просто означава, че много от чертите на характера и предпочитанията, за които хората твърдят, че произтичат от тези различия, са изключително преувеличени.

Разликите в поколенията не са проблем. Проблемът са стереотипите

Ннавлизащите тепърва в работната сила хора имат нужда от време, за да стъпят на краката си и да се научат как да се държат. Мениджърите трябва да бъдат гостоприемни и чувствителни към различията и нуждите на работниците, независимо от тяхната възраст. Всичко това важи за представителите на всички поколения.

Но докато разликите между поколенията всъщност нямат голямо влияние, стереотипите за разликите между поколенията имат. Същата статия на HBR, цитирана по-горе, подчертава едно проучване, което показва, че „стереотипите за способността на възрастните хора да научават нови задачи представляват пречка за обучението, което получават“. Друго проучване установи, че наставничеството не върви добре, когато по-опитният партньор вярва в стереотипи за по-младото поколение.

Изводът от всички тези изследвания е прост, макар и не винаги да е лесен за изпълнение. Спрете да мислите за конфликтите на работното място през призмата на различните поколения. Вместо това гледайте на хората като на уникални личности и признайте, че всички ние преминаваме през различни етапи от живота, в които се нуждаем от повече гъвкавост, подкрепа или обучение, в зависимост от обстоятелствата. Чувствителността към тези факти ще ви отведе много по-далеч от четенето на хиляди статии за предполагаем конфликт между поколенията.

Мениджър Нюз