6 стратегии за отглеждане на щастливи, позитивни и отговорни деца

Знаете ли, че 95% от нашите поведенчески модели се формират преди 6-годишна възраст? И че само 1 от 10 възрастни успява някога да ги промени? Затова е толкова важно да започнем да учим децата колкото може по-рано. Ето няколко стратегии, които биха ви помогнали:

1. Ако изцапаш - чистиш. Дори и да е по-лесно и бързо вие да избършете/изперете/измиете, научете децата си, че ако оплескат нещата, ще трябва да си ги оправят сами. Създайте им навик. Нека да прибират всичко, с което са се занимавали до момента, преди да започнат нещо друго. Ако разлеят напитка или изцапат с храна, помолете ги да избършат. Дайте им шанс да се справят сами. 

2. Четете им книги, които ги вдъхновяват да бъдат добри. Те трябва да ги учат на ценности, маниери, благодарност, отговорност, героите им да дават личен пример и като цяло да правят учебния процес забавен. 

3. Не обинявайте децата си за грешки или бели. Вината е причината защо децата, когато пораснат, започват да лъжат родителите си - просто се страхуват от последствията. По-продължителен позитивен ефект би имало, ако им обясните, че трябва да приемат това, което е станало, но и да се поучат от грешките си.

4. Започнете рано с делегирането на подходящи задължения. Да ги оставите да вършат някакви неща из къщи, означава да ги учите, че личният принос и помощта в семейството са важни. Изберете неща, подходящи за възрастта им. И нека да бъде забавно, за да не се чувстват като роби. В някои дни ще вършат задълженията си с радост, в други - не толкова. В тези моменти им дайте възможност за избор - или да изпълнят настоящето си задължение, или някое друго.

5. Не слагайте етикети на детето. Вместо да кажете "беше безотговорен", кажете "да си отговорен означава..." и назовете действието, което би трябвало да извършат. Например: "Да си отговорен означава да си събереш играчките от пода." Или: "Да си отговорен означава да си миеш зъбите преди лягане." Наричането на детето безотговорно има негативен отенък и почти винаги обратен ефект на това, което се опитвате да постигнете.

6. Не го притискайте да се извинява. Ако то не разбира напълно какво е направило, принудата да се извини е безполезна. Някои деца по-трудно изразяват чувствата си и се справят с емоциите. Например: По-голямата сестра казва или прави нещо, което наранява чувствата на по-малката. След като успокоите малката, попитайте голямата какво се е случило, че е толкова ядосана. Помогнете й да разбере какво чувства и как да се справи с тези емоции по различен начин следващия път. Обяснете й как се чувства малката сестра, когато тя реагира по този начин. Въпросът е детето да се извини, защото е осъзнало, че е наранило някого или нечии чувства, а не да го прави от страх, че ще бъде наказано.

По материали на: storyoffive.com