Ревизия на грешните фрази, с които възпитаваме

Говорим за слаб и силен пол, колкото и днес тези определения да се размиват. С пълното съзнание, че това са отживелици, съвременните родители от най-ранна възраст набиват в съзнанието на детето си, че е „момиченце, защото“ или „момче, понеже...“

Всичко започва с избора на дрешки - сини за момченцето, розово за момиченцето и то още преди да се роди.
Щом майката узнае пола на бебето, дрешките започват да се шарят специфично – вече не са само бели, а преобладава „точният“ цвят.
Естествено и дядото купува синя или розова количка – та от пръв поглед съседите да определят пола на новороденото.
На детската площадка всички се вглеждат в голата главичка на бебето, което едва пристъпя, а след това прибягват до изпитания метод (цвета на дрешките) и възкликват: „Ей, какво хубаво момиченце имате!“

Родителите правят каквото могат, за да втълпят на детето формули на поведение, свързани с половата му принадлежност.
Малкото е под постоянен надзор с думи, които коват съзнанието му. Те набиват като с чук формули на поведение – да играе с камиончета, влакове и пушки, не с кукли, защото е момче, да не плаче, да не се страхува, да не се глези, а да се държи „мъжки“ ...
За момичето има нова порция „съвети“ от същия тип.

1. Не се бий, ти си момиче!

От ранна възраст отстояването на правата става по най-древния и изпитан начин. С бой. Той ти е грабнал кофичката от пясъчника, заслужава да го цапнеш с лопатката по главата. Защо Той да може да го направи, а ти – не! (понеже си момиче). 

Родителите опитват да решат този спор най-често по модел, останал от времето на бабите им. „Не се бий, защото си момиче.“
Съвременният подход иска да обясните, без значение дали на дъщеря си или на сина си, че боят не решава нищо и, че думите са по-силни.
Нека вярват в това, поне докато животът не им покаже обратното.

2. Не бъди мърла! Ти си момиче

Прието е, че момичето трябва да е спретнато и чистичко, облечено хубаво и послушно. Защо само то? Факт е, че момичетата наистина са по-сръчни от ранна възраст. Още от 2,6 г. започват сами да се обличат и да се хранят. И още от тази възраст сядат на гърне и не цапат памперсите.
Разбира се, това твърди науката. Животът дава куп обратни примери. И в малко по-късна възраст виждате младежи, които са изтупани и елегантни и момичета – повлекани.
Така че фразата, с която насърчаваме женската чистоплътност, е доста измислена.

3. Бие те, защото те харесва

Майките, без да искат, затвърждават у момичето поведение, което по-късно може само да му навреди. В детската градина, когато някое момче го удари, родители често дават нелепо обяснение „Той те удря, гони, бие, защото те харесва“. Така момичето за първи път чува, че когато е харесвано, може и да бъде набито.
Какво се чудим на тези, които по-късно в живота със стиснати зъби понасят плесниците от съпруга или приятеля си, който я пребива отбой, защото я обича.
Не е ли по-разумно от тази ранна възраст да внушаваме на детето, че някои граници не бива да се преминават, дори, ако сме ядосани. И, че никой няма право да ни посяга.

4. О, колко си се издължила и си станала хубава

Тази фраза, особено в пубертета може да се окаже опасна. Комплиментът за едно момиче може да засегне друго, което също го чува. Ако то е дебеличко и по-пухкаво, веднага ще направи извод, че не е хубаво, не се харесва и не се забелязва от околните. И една фраза в тази възраст може да тласне към опасно поведение – безкрайни диети и лишения и в крайна сметка – анорексия. 

С подобни „комплименти“ може да насочим и момчето в грешна посока.
Често от най-ранна възраст се опитваме да го стимулираме да се храни правилно, да спортува с думите: „ Яж, за да направиш мускули“.
И, ако по принцип е дребен и слабичък като хилка, дали нашите напътствия ще помогнат? Той винаги ще се сравнява с останалите и по-скоро ще изгради комплекси, че не е достатъчно е мъжествен. Или ще стои от сутрин до вечер във фитнеса, за да прави мускули. Вероятно ще пие добавки и ще залитне в другата посока – на всяка цена и с всички средства да трупа мускулна маса.

„Женските“ и „мъжки качества“ не са във видимите белези – добре е да мислим за това, когато „съветваме“, лепим етикети и насочваме поведението, грижите за външността и обноските на детето. Годините, в които то все още ни слуша и имаме някакъв авторитет пред него, наистина са преброени. И те не са повече от пръстите на двете ни ръце. Някъде до пубертета. Каквото сме казали и направили до този момент, това остава.

След това тийнейджърката обува размъкнати дънки, обръсва главата си и слага пиърсинг и татуировки, момчето си връзва опашка и закача гердани и гривни по ръцете ...
Гледани от далеч и в гръб – трудно ще определиш кой е момче и кой момиче.

Мона Василева