Сам вкъщи – кога спокойно може да оставите детето

От каква възраст можете да оставате детето само у дома – рано или късно този въпрос избухва пред всички родители. В живота има най-различни ситуации, например, наоколо няма баби и дядовци, нито гледачка, нито съседи, които да се притекат на помощ, когато на мама или татко се наложи спешно да излязат по работа.

Читатели с опит споделят своите преживелици и съвети, пише deti.mail.ru. Да се поучим от тях:

До шест години: изпитание за нервите на мама

Лильона:

За първи път ми се наложи да оставя дъщеря ми, когато тя се разболя. Беше на 10 месеца, имаше температура, а трябваше да заведа на училище голямото дете (тогава той беше тръгнал в първи клас). Докато се готвех да изляза, бебето заспа, а в съня си малките оздравяват, и аз със страх и риск на бегом заведох голямото.

Слава богу, нищо не се случи, и макар че сърцето ми отиде в петите, когато се прибрах моята красавица все още си спеше мирно в креватчето.

Андрю:

Няколко пъти оставях петгодишния си син за по един час. Той стоеше с телефон и му се обаждах на всеки 10 минути.

Снимка: Guliver / iStock

Детето си прекара страхотно, а моите нервни клетки няма да се възстановят.

Изрисувана зебра:

Бях принудена да оставя детето си на четири и половина години за три часа всяка вечер. Всичко премина добре. Когато стана на шест и започна да учи, вече можеше самостоятелно да изминава пътя от училище до вкъщи.

Дъщеря си започнах да оставям още по-рано – на три и половина години за по 30 минути сутрин. Тя се справяше отлично. Но един от съседите сигнализира в Социални грижи и се разрази голям проблем, въпреки че в Германия няма закон, в който да е написано от колко години децата могат да се оставят сами вкъщи – само препоръки от психолози и педагози.

ASFEYA ASFEYA

Буквално днес голямата ми дъщеря на пет години остана сама - тя има тежка ангина и спешно са ѝ нужни лекарства. Сложих малкия в слинга и бегом до аптеката. Пуснах на дъщеря ми любимата анимация и ѝ наредих да не се приближава до вратата, но за времето, през което отсъствах – 40 минути, просто се побърках. Ако не беше наложително, никога нямаше да постъпя така!

На шест години: подготовка за училище

Синът ми на 6 г. е оставал сам за кратко, докато ние с мъжа ми отидем до магазина, например. Постепенно увеличавахме времето, но детето стои с телефон. На седем, през лятото, преди да тръгне на училище, се наложи да го оставя за цял ден.

Връщах се само да приготвя обяда, но нямаше проблем – синът ми се разхождаше и играеше из къщи, четеше или си ходеха на гости един на друг с приятелчета.

Елена Горбулева:

Голямото дете отначало оставяхме само на 6 години. Подготвяхме го за училище и дотам и обратно той после ходеше сам. Разрешавахме му да прави всичко. Той обикновено гледаше телевизия или играеше на компютър. Можеше да си стопли яденето в микровълновата. Звънях, питах какво прави. Притеснявах се само първите два пъти, после престанах.

Mary N

Започнах да оставям детето ми само, когато навърши 6 години - за по половин-един час, ако трябваше да отида някъде без него. Започнахме с 15 минути, като обяснявах какво не бива да прави (под особена забрана у нас е качването на стол и после на шкаф), оставях му дистанционното, за да може да си пуска анимациите, а на неговата маса – вода и нещо вкусно, така че няма нужда да се катери навсякъде и да взема.

Снимка: Guliver / iStock

Той знае много отдавна за розетките, прозорците са винаги затворени и той не може да ги отваря. Но винаги, когато се налага да изляза, се вълнувам доста.

На седем години: развиваме самостоятелност

Алена мама 3D:

Започнахме да оставяме на седем години. Имаме прекрасни съседи, които се грижат за децата (все пак не ги молим много често), вратите са отворени и у тях, и у нас (живеем на един етаж едни срещу други на обща площадка). Но и телефонът е на линия.

Banana Returned:

На седем години, когато стана първолак. Отначало, разбира се, беше притеснено, а сега напълно самостоятелно се храни, мие съдовете, изхвърля боклука и разхожда кучето през деня.

Не винаги всичко зависи от възрастта

Аля:

Оставях сам вкъщи сина си още на четири, но не за дълго, естествено. Той е много самостоятелно момче, отговорно и спокойно. На шест години вече можеше да ходи сам до магазина за хляб. На десет ходеше сам да се подстригва във фризьорския салон.

А дъщеря ни въобще не може да стои сама, а е на осем! Нито за минута, нито за секунда. Навсякъде я водим с нас…

Валкирия:

Мисля, че преди всичко трябва да се ориентираме по самото дете. Ние имаме двама сина - на 11 и 7 г. Големия оставяхме у дома на шест (отначало закратко и непременно с връзка по телефона), а пък по-малкия и до момента не оставяме сам (само с брат му). Възможно е това да е „синдромът на по-малкия“ – страхуваме се да го отпуснем във „възрастния“ живот.

Как да направим така, че всичко да мине спокойно

DarSi:

Най-важно е детето винаги да бъде във връзка с вас. Да може винаги да ви позвъни, ако се случи нещо или иска нещо да попита.

Второ: оставяйте му храна и вода на достъпно място, като храната е нещо просто, което не е нужно да се загрява или приготвя.

Трето: организирайте свободното му време така, че да си прекарва добре, докато ви няма. Например, може да му оставите картинен албум, моливи и хартии, да го научите да рисува карикатури, да апликира, да се занимава с хобитата си, да оставите играчки на видно място.

Снимка: Guliver / iStock

От само себе си се разбира също, че трябва да го научите на всички правила за безопасност, да преговорите всякакви ситуации, които могат да възникнат. Да му кажете откъде може да получи помощ, освен от вас, родителите – да се обърне към съседите, да позвъни в специални служби (разбира се, трябва да знае номерата им).

И последно: по мое лично мнение, никога не бива да заключвате детето и да не му оставяте възможност да излезе. То трябва да има ключове и да умее да ги използва. Може и искате да се презастраховате, но ако възникне пожар? Детето трябва да има възможност веднага да избяга.

Разбира се, ако то има ключове, е задължително да го научите а не отваря вратата на непознати, но това също влиза в общите правила за безопасност.

Олга Макаревич:

Преди да бъде оставен сина ни сам вкъщи, му беше проведен пълен инструктаж и „тест-драйв“:

1. Ако пищят датчици за пожар, да вземе ключа, да отвори вратата, да излезе на улицата и да се обърне за помощ. Не да търси откъде идва дима и има ли огън – това не е негова работа.

2. Ако апартаментът започне да се наводнява (без значение откъде) също трябва да излезе от къщи и да се обърне за помощ.

3. Ако тропат на вратата или звънят по домофона – не отговаря и не излиза. Ако нещо му се стори подозрително, звъни на родителите.

4. Телефонът е винаги в него. Ако не отговори два пъти на позвъняването, ще стане лошо: ще дойдат мама, татко, НАТО, наземният и въздушният транспорт с полиция и пожарна и ще го лишат за три дни от анимационни филмчета.

5. Ако по някаква причина няма клетъчна комуникация, над стационарния телефон с големи цифри са написани номерата на родителите и всички важни служби.