Пълноценни взаимоотношения

Какво означава пълноценни взаимоотношения?

Най-общо казано, това са взаимоотношения, основани на ценности, общи виждания и представи и в резултат на това – общ път към удовлетворяващ и за двете страни начин на партниране.

Именно тук, в процеса на опознаване между хората, съществуват значими разминавания. Причините за това са много.

Ценностите не са общовалидна „конституция“. Направеното добро реално може да не се възприеме като такова от този, към когото е насочено. Любовта не е универсална догма – нещо, което се приема и преживява еднакво от всички. Нашата сензитивност, както и емоциите, които изпитваме към нас самите и към света, се формират на базата на множество фактори: културни специфики, семейни връзки, религия, социални норми и т.н.

Един от споменатите по-горе приноси за това кои сме ние, е семейството. Според някои виждания ние можем да излезем от семейството, в което сме се родили, но то остава в нас и ние го носим навсякъде със себе си. Ако там не сме получили нещо, което ни е било необходимо, ще го търсим, ще го заявяваме и ще го проектираме в бъдещите си взаимоотношения.

Става дума за потребности и желания, както и за търсенето на варианти за тяхното удовлетворяване

Разликата между двете се изразява в следното: потребностите са универсални човешки ценности (всички хора ги имат), а желанията – отговор на въпроса „Как да удовлетворим съответната потребност?“.

Тази разлика може да бъде илюстрирана с човек, който си купува сладка газирана напитка. Зад желанието да я изпие стоят няколко потребности: иска да се освежи, нуждае се от повече енергия, липсва му допамин или дава израз на личната си воля. Това са универсални потребности, а напитката в случая е способ за тяхното задоволяване. За съжаление, има кандидат-партньори, които тръгват към своя избраник като към газирана напитка. Избират да получат от него/нея само допамин, без да се свързват с него емоционално (окситоцин).  Но ако при напитката има етикет, на който се съдържа информация за калории, мазнини, въглехидрати и нещата изглеждат някак по-ясни, то в човешките отношения подобна яснота липсва. При неизградения характер „етикетът“ лъже с добавена стойност, изкуствени подобрители и примамлива опаковка, например силиконова фасада, прикриваща нестабилни или липсващи основи.

В този случай първото, което човек може да направи, е да усети какво стои зад съответното желание. Балансът между личните потребности и потребностите на другия, както и умението да ги виждаме, има ключово значение за качеството на всяко едно от взаимоотношенията, в които участваме.

Лична осъзнатост

Ние търсим да повторим модела от детството си по най-различни начини, което в общия случай правим напълно несъзнавано. Причината за това е, че не се познаваме.

Има връзки, които са в ценността на родителското обгрижване (партньорът като родител). При тях хората се свързват не въз основа на стремежа си да постигнат цялостност, а на базата на лични фрустрации в миналото и желание за тяхното удовлетворяване тук и сега.

Ако единият партньор е воден от желанието да запълни свои липси и гледа на „половинката“ си като на патерица, става дума не за споделени, пълноценни взаимоотношения, а по-скоро за ресурсни такива. Изборът как да се свързваме с другите – на база фрустрации или на база споделеност – е наша отговорност.

Продължението четете в Обекти.бг