По часове или по задачи? Как е по-добре да структурирате деня си

Първите механични часовници в света са тези на часовниковите кули, създадени в Европа  по времето Ренесанса, някъде между 1270 – 1300 година. Те не са имали нито циферблат нито стрелки, а часът е бил оповестяван чрез ударите на камбана. Все още можете да ги чуете в много части на света. Хората по онова време са имали някаква представа за времето на деня, но само в общи линии. Камбаните са се използвали главно за известяване на колективни събития - църковни служби, погребения, градски събрания и др.

В края на 1700 г. за измерване на времето е създадено ново устройство, подобно на това, което използваме днес. То определяло времето с точност до час, минута и секунда. В резултат на това хората започнали да се държат и организират по различен начин от преди. Индустриалната революция е най-добрият пример за това как хората са започнали да организират времето си, използвайки часовници, докато работят на смени на поточните линии. Пристигането и заминаването им отмерва работния ден. Общественият транспорт се развива там, където часовникът определя кога влакът пристига на гарата и кога я напуска. Като цяло целта е била да се повиши ефективността и часовникът се оказва чудесен инструмент за постигането ѝ. Въпреки това, разделянето на деня на часове и минути предполага също и, че всяка минута трябва да бъде отчетена, а това може да бъде много ограничаващо.

Свят, управляван от часовници

Да се ​​върнем от миналото в 2023 година. Часовниците са навсякъде – от мобилни устройства, които са винаги с нас, до сложни спортни джаджи, които показват не само времето, но и пулса, и броя на изгорените калории. В същото време живеем в общество, в което се цени не само свободното от работа време, но и самата идея за необходимостта от периодична почивка за презареждане и по-голяма продуктивност. Много от нас обаче планират и свободното си време с помощта на часовници.

Това е своеобразен оксиморон. Защото най-важното в паузите за отдих по време на работа и в самите почивки от работа не е да бъдете ефективни или отговорни за всяка секунда. Когато някой има нужда от презареждане, той иска да спре, да помисли, да се отдаде на момента. Но като продължаваме да разделяме деня на часове и минути, ние само превръщаме „свободното си време“ в друга задача, която трябва да бъде свършена ефективно и „навреме“. В една култура, обсебена от навременността, не остава място за други начини да контролираме времето си.

Влияние или ефективност

В проучването, което направихме, участниците бяха помолени да планират деня си или по часове и минути, или според задачите, които трябва да изпълнят в този ден. След това беше измерено как използването на тези два различни начина за структуриране на времето се отразява на чувството им за благополучие и контрол върху техните действия.

Получените резултати бяха доста неочаквани. Доминиращото предположението е, че хората, които са точни и структурират деня си въз основа на единици време, контролират повече собствените си действия и са по-концентрирани от тези, които разпределят деня си въз основа на задачи, тъй като на пръв поглед не е ясно кога за тях започва и свършва денят им. Нашето проучване обаче даде обратни резултати.

Тези, които планираха деня си въз основа на часови единици, съобщаваха за по-малък контрол върху собствените си действия и приписваха повечето от резултатите си на късмет или съвпадение (напр. „Справих се добре на изпита, защото имах късмет, беше лесно“). Тези, които планираха на база изпълнението на задачи, съобщаваха за по-силно чувство за контрол и най-вече приписваха резултатите на себе си (напр. „Справих се добре на изпита, защото се готвих сериозно по конспекта и знаех отговорите на повечето от тях“).

Ние отидохме по-далеч и проучихме как типът дефиниция на деня, който влияе върху чувството за контрол, влияе и върху онези действия на човек, които могат да бъдат от полза за околната среда или обществото - например като допринасят за намаляване на глобалното затопляне или даряват пари за благотворителност. И отново получихме неочаквани резултати.

Тези, чийто ден е разпределен по часове, съобщават за по-малка готовност за жертване в сравнение с тези, чийто ден е определен от задачи. Освен това участниците, които използваха времето и бяха принудени по наше настояване да изберат благотворителна организация за дарение, се интересуваха по-малко от нейните цели (за какво ще отидат парите) и повече от резултатите (влияние и ефективност). От друга страна, онези, които пренебрегнаха времето и се стремяха да изпълнят задачата, бяха толкова заинтересовани от целите на благотворителните организации (например дарения за изследване на рака, борба с бедността, неграмотността и т.н.), колкото и от тяхната ефективност.

Продължението четете в Мениджър Нюз