Ревност, заплахи, подозрения издават манипулатора

Той рови в телефона ви, решава вместо вас с кого да да се срещате, често ви критикува, кара ви да се чувствате несигурна, утвърждава егото си на ваш гръб – това са малка част от триковете на „контролиращият партньор“, за който разказахме  в първата част на материала.

Във връзките, пък и в брака, не всеки успява да запази личните си граници. Естествено те са нещо строго индивидуално.
Някои хора са категорично против партньорът да гледа телефона им, докато други създават с половинката си обща страница в социалните мрежи.
Има обаче предупредителни знаци, които показват, че партньорът се опитва да ви контролира и да ограничава свободата ви.
„Прекомерната нужда от контрол над партньор винаги е свързана със загуба на доверие. Можем да загубим доверие в партньора си по две причини: поради текущи проблеми в двойката или в резултат на травматични преживявания, натрупани в миналото“, обяснява Олга Саковска пред Psychologies.

Мъж и жена се карат. Снимка: Getty

7. Чувате заплахи

Най-лошото в контролиращата връзка са директните заплахи. Те не винаги се изразяват във физическо насилие.
Вербалното е не по-малко опасно.
Например, той може редовно да ви намеква, че ако си тръгнете, няма да получите нищо, че няма да ви позволи да си вземете вещите от дома или, че ще съсипе репутацията ви с откровени снимки в интернет. Така действат насилниците.
Когато попитате жертвата, защо се се е разделила с този партньор, който я малтретира, тя често признава, че ограниченията са започнали с малко и са се увеличили постепенно.
В един момент тя се е оказала без финансова самастоятелност и подложена на изнудване. Затова се страхувала да си тръгне.

8. Живеете по план, но не по собствения си

В даден момент може да забележите, че сте ограничени в някои действия и живеете според строг план, наложен отвън. Например, той ви казва как трябва да се обличате, какво да ядете, за да избегнете напълняване и т.н.
Ако се опитате да нарушите планираното от него ежедневие, може да се сблъскате с гняв и агресия. И по-слобият винаги се пита дали ще бъде обичан, ако не спазва тези правила?

Мъж прави скандал на жена си на улицата. Снимка: Getty

9. Вменява ви чувство за дълг или вина

Такива отношения възникват не само в двойки без брак, но и в семействата между деца и родители.
Постоянно ви казват, че добрата съпруга или майка приготвя всеки ден тристепенно меню, че не трябва да работите толкова много или, напротив, че време е да започнете работа.
Партньорът играе с чувството ви за вина, намира най-слабото ви място и го атакува.
Това може да е всичко - от болест, която той уж има и не може да оцелее сам, до напомняния как ви е „прибрал от улицата“ и сега сте длъжна да се отплатите с любов.

10. Длъжна сте да разказвате за всичко

Лъжата в една връзка е лоша. Когато истината излезе наяве,измамата може да доведе до раздяла. Но това не означава, че човек не трябва да има свои тайни, хобита и просто лично пространство, в което не „пуска“ никого.
Ако сте длъжна да споделяте пароли за вашия смартфон и имейл и да оставяте партньора да чете кореспонденцията ви с приятели, за каква норма можем да говорим тук?

11. Прекалено ревнив е

Много хора възприемат ревността като признак на любов, но патологичният контрол не означава, че връзката е здрава.
Ревността е липса на доверие във връзката или собствената привлекателност, или липса на доверие в партньора. Ревнивият човек вижда заплаха във всички около себе си, с които любимата му общува.

12. Не зачита вашето мнение 

В контролиращата връзка вашият партньор свиква да взема решения вместо вас. Например, той избира къде да отиде на почивка, без да пита какво искате. Дори и да поиска мнението ви, това е чиста формалност – пак ще направи всичко както той е решил.

„Контролът не винаги е злоупотреба. Това по-скоро е емоционална трудност в една връзка, когато наранен човек се опитва да се излекува за сметка на друг. И той дори не избира начина на действие: той използва тези методи на контрол, които някога е научил. Той действа така, защото не знае как да постъпи иначе“, обяснява психологът.
Мона Василева