Родители шерпи: кои са те

Шерпите са народ, живеещ в Хималаите, на границата на Непал и Тибет, чиито представители са известни с това, че работят като водачи и носачи на алпинисти, решили да покорят определен връх.
Шерпите не само се катерят по стръмни склонове, но и носят целия тежък товар, докато катерачите, за които се грижат, вървят леко.

По аналогия с носачите шерпи, така се наричат и родителите, които буквално и/или преносно носят вместо децата си товара, който те сами са напълно способни да носят.
Терминът е въведен наскоро от експерти и се подрежда редом с други негативно оцветени типове родители. Например: родители хеликоптер, родители медуза - различни определения за тези, които кръжат около децата си и не ги пускат от крилото си. 
Но родителите шерпи са различни от този тип; те са по-скоро слуги на децата си.

Ето как една майка описа какво според нея не е наред с родителите шерпи: „Не разбирам защо някои майки постоянно носят раниците на децата си, спортното оборудване, музикалните инструменти и т.н.?
Едно е, когато хлапето е още малко и раницата е много тежка. Но децата растат и майките продължават да носят техните неща, въпреки че идва възрастта, когато носенето на собствена раница и други неща е част от това, което се нарича отговорност, и е време детето да се научи“

Австралийският експерт по родителство и баща на шест деца Джъстин Коулсън е съгласен с нея.
Разбира се, че можете да помогнете на децата, но ако правите абсолютно всичко за тях, това пречи на тяхното развитие, подчертава той.
„Децата се раждат с желанието да станат господари на собствената си вселена, да изразят себе си, своята личност, да казват и правят това, което вътрешният им глас им казва. Родителите, които лишават детето от тази възможност, стоят на пътя му, не му позволяват да расте“, обясни Коулсън в интервю за The Daily Mail

„Родителите са изправени пред задачата да разберат кога детето им наистина се нуждае от помощ и кога може да бъде пуснато да плува свободно. Основното нещо е да не прекрачвате границата, да не правите за него това, което той може и трябва да направи сам.“

Деца висят на въжета. Снимка: Getty

„Отглеждането на деца може да се сравни с ходене по опънато въже – някои родители дават на децата възможност да „паднат от опънато въже“, за да ги закалят, което може да е твърде крайно, но другата крайност също е изпълнена с проблеми“, казва Коулсън.

Факт е, че децата, които винаги са били „защитавани“ и „пазени“ от всякакви неприятности, не им е било позволено да развият способността да преодоляват трудностите, се превръщат в меки, нежни и слабоволни тийнейджъри.

„Най-неприятната последица от родителите „шерпи“ е, че тяхното дете развива силно чувство, че всички са му длъжни, целият свят просто е длъжен да лежи в краката му и то лесно и просто ще продължи напред“, обясни Коулсън.
Тийнейджърите, израснали в условия на родителска свръхпротекция, просто не искат да поемат никакви отговорности и ги избягват по всякакъв начин.

Те имат манталитет на жертва – сигурни са, че не са способни на нищо, не могат сами да вземат решения и да носят отговорност за последствията от тях.
Ако нещо не се получи, винаги друг е отговорен, не той. Или тийнейджърът заявява, че не е имал намерение да постигне никакъв резултат... Но вината не е тяхна, виновни са родителите, които са направили всичко възможно, за да създадат щастливо детство за тях“, обясни Кулсън.

Затова родителите, които смятат, че се превръщат в „шерпи“ за децата си, трябва да потърсят начин да възстановят баланса във възпитанието им, преди да е станало твърде късно.
„В идеалния случай, когато едно дете се провали в нещо, трябва да вървите по средата между „оставете го да се провали, това ще бъде урок за него“ и „остави го аз да го направя вместо теб“, съветва експертът.

Ние просто трябва да сме там, за да предложим помощ и подкрепа, ако възникне нужда, да кажем: „Опри се на мен за минута, аз те държа.“

Ако видите, че детето се държи въпреки трудностите, не се намесвайте, дайте му възможност да продължи само и чувството, че е в безопасност, ще ви помогне, ако не друго, ще го подкрепи морално.

Мона Василева