Учени обясняват парадокса на детския смях

Италиански учени от университета в Сиена установиха, че смехът на бебетата не винаги е свързан с щастие и други положителни емоции. Изследването им е публикувано в престижното научно издание  The Conversation.

Според авторите на проучването смехът произтича от способността подсъзнателно да разбираме и оценяваме несъответствията в шега или действията. Малките деца обаче започват да се смеят много преди да разберат това и много преди да осъзнаят какво се крие зад понятието хумор. Защо?

Бебе, което се смее, в отговор на майчината усмивка. Снимка: Getty

3 етапа на развитие на смеха

Изследователите смятат, че бебетата се учат да се смеят, като имитират родителите си. Но с развитието и с израстването на детето смехът се превръща в сигнал за опознаване на нови усещания. Това се случва, ако новите и непознати впечатления се окажат безобидни. Този етап продължава от две до пет години.

От петгодишна възраст децата се учат да се справят с абстрактни понятия, което означава, че могат да разбират шегите.
Това се случва, след като преодолеят ранния етап на егоцентризма, който им пречи да разберат разсъжденията на другите.

На този етап смехът възниква по същите причини и стимули както при възрастните, тоест при неодобрение към това, което намират за грешно и лъжливо в другите хора.
Този мисловен процес е в основата на добрата кулминация: непоследователност, удивление и разрешение.

Маркери за умствен растеж

Тези три етапа на развитие на смеха - подражание и одобрение, учудване, неодобрение - служат като маркери за умствения растеж и за развитието на детето.
Изследователите препоръчват родителите да се смеят с децата си възможно най-често, тъй като това им помага да преодолеят объркването, което е характерно за ранната възраст.

Мона Василева