Внимание - хипер родители

Хипер родителството се отразява негативно на самочувствието на децата, особено след като те навлязат в „реалния“ свят. По този въпрос специалистите са категорични – този тип обгрижване на малчугана не само не носи ползи, но може да има сериозни последици върху развитието му.

Повечето родители се стремят да осигурят здраве, благополучие и успехи на своето дете. За някои обаче това се превръща в основен смисъл на съществуването, от което в крайна сметка страда детето. Естествено е мама и татко да искат да дадат всичко от себе си, за да видят малчугана реализиран и щастлив. Проблемът възниква, когато стремежът им се превърне в нездравословно поведение, което психолозите определят като хипер родителство.

Хипер родителството се основава на идеята децата да бъдат съвършени и недосегаеми, лишени от всякакви дефекти и задължително постигнали най-големи висоти (по възможност поне в няколко области). С две думи – стремежът на мама и татко е да си отгледат гений.

Амбициозната майка запълва програмата на детето максимално.

Снимка: Shutterstock

Какво представлява хипер родителството

Това е образователен модел, основан на прекомерен родителски контрол над децата и свръхамбиции. Прекомерните очаквания обаче невинаги дават добър резултат и често действат демотивиращо.

Така децата се превръщат в изнервени същества, които имат една единствена задача - да се отличат във всяка училищна и извънкласна дейност. Родителите на такова дете очакват то да носи у дома само отлични оценки, похвали, медали, грамоти, първи награди и каквото още се сетите. И изискват да се адаптира възможно най-бързо към света на възрастните, за да отговаря на стандартите, които те са му поставили като основно изискване.

Този тип родители контролират живота на децата си с надеждата, че ще станат това, което те искат и очакват. Децата и техните дейности се превръщат в абсолютен център на родителския свят. С присъствието си те ги защитават до краен предел, решавайки всичките им препятствия.

И тук вече се трансформират в „родители хеликоптери“, наречени така, защото обикалят и обгрижват децата през целия им живот, дори и като зрели хора. Има и „родители - снегопочистващи машини“, които пък проправят безкомпромисно пътя на малките напред в опит да се уверят, че нищо от планираното няма да се обърка. Това са два модела на прекомерна защита, прилагани от хипер родителите.

В този смисъл хипер родителството е форма на хиперзащита, смесена с желанието да се осигури най-доброто за детето във всяко едно отношение.

Последици от хипер родителството

Този вид родителство влияе силно негативно върху развитието на детето. Най-очевидното следствие е убеждението, че нищо не се зачита, освен постигнатите цели.

Има и други важни аспекти, които трябва да се вземат предвид. Като:

1. Потискане на развитието

Психолозите са категорични, че за малките е полезно да се научат да се справят с различни конфликтни ситуации още от най-ранна възраст. Така те опознават света около тях.

При свръхзащитните родители обаче детето е в безопасност и далеч от всякакви конфликти. Мама и татко решават проблемите му, като го лишават от каквато и да е автономия. Тези деца растат, без да знаят какво е да се стараеш или дори просто да играеш. Чувството за самостоятелност е напълно непознато за тях.

2. Страхове и несигурност

Когато дойде време да се изправят пред света, този тип деца се чувстват изплашени и несигурни, защото никога не са изпитвали живота като такъв. Резултатът? Несигурни тийнейджъри.

Това е контрапродуктивно явление. Един от страховете на свръхзащитните родители е, че децата им са нещастни и недружелюбни. И така те биват изправени пред родителски парадокс. Резултатът от това поведение е предизвикан именно от тяхното обгрижване.

3. Слаба толерантност при разочарование

Фрустрацията е чувството, което възниква от невъзможността да се задоволят потребност или желание. Характерна особеност на хипер родителството е, че не позволява на децата да изпитват разочарование, страх или притеснение.

Хипер родителите никога не биха казали „Не“ на желанието или искането на детето. Те са винаги готови да му угодят, като това е един от начините да постигнат по-добър контрол над него.

Дете, което никога не е било разочаровано, расте и става тийнейджър или възрастен, неспособен да понася „Не“ за отговор - нито в училище, нито в работата след това. То е раздразнено от възможността да не получи това, което иска, просто защото така е свикнало от съвсем малко.

Хората с ниска фрустрационна толерантност реагират с гняв, агресия или интроверсия на неуспехите. Преживяването на фрустрация е важно за здравословното емоционално развитие. Защото разочарованието поражда проблеми, които се отразяват и на самочувствието.

4. Стресирани семейства

Тенденцията да се натоварват децата с дейности, към които те не проявяват интерес, но пък за родителите са престижни, или да им се осигури всичко, което те поискат, поражда нарастващ стрес в семейството.

Първата стъпка е родителите да погледнат себе си и своите действия.

Снимка: Shutterstock

Как да се избегне хипер родителството

За да не се превърнете в хипер родители, първата важна стъпка е сами да видите грешката си и да изоставите този възпитателен стил. Колкото по-бързо се поправите, толкова по-добре би било за детето.

На първо място – възстановете самостоятелността му, давайки му свобода – от това само да избере какви дрехи да носи до вземането на по-отговорни решения.

Изхвърлете хронометъра! Детството на децата трябва да е свободно, безгрижно и безплатно. Оставете ги сами да изберат дейностите, които предпочитат и в които се чувстват способни, така че да използват реалния си потенциал. Позволете им да правят грешки – никой не е роден перфектен.

И спрете да решавате проблемите вместо тях. В дългосрочен план ще навредите на тяхното самочувствие, защото така те ще повярват, че не са достатъчно способни.

Деси Тодорова по материали от Vivere piu sani