5 фрази, които бавно разрушават самочувствието на вашето дете

Всеки родител иска да възпита детето си да бъде самоуверено, със здраво самочувствие и самостоятелно. Но често, в повечето случаи несъзнателно, от устата на майките и бащите се изливат упреци, които рушат самочувствието на детето.

Безобидни забележки
Не е нужно и не е възможно да сте перфектен родител. Майките и татковците са живи хора, които имат право да са уморени, раздразнени и да допускат грешки. А връзката с детето налага да бъдат негов приятел, да не му вредят,  да го възпитавате така, че да постига успех и щастие.
Всеки конфликт може да бъде разрешен, всеки грешен модел може да бъде коригиран.
Основното нещо е да запомните, че светогледът на децата се формира от ежедневните малки неща, а не само от големи събития като скъпи подаръци, мащабни празници и впечатляващи пътувания.

Как да го постигнете
Проследете как говорите със сина или дъщеря си. Фрази, които понякога не означават нищо за възрастните и се забравят веднага, след като бъдат произнесени, за децата те звучат различно и понякога остават трайна следа в живота им.

Откъде идват обидните думи
Често родителите без колебание повтарят това, което самите те са чували в детството или копират поведението на хората от близкото си обкръжение.
Обидните фрази им се струват нормална част от образователния процес.
Например, когато мама или татко казват: „Не ме резили пред хората“, това може да не означава, че се срамуват да бъде родители на такова дете. Те всъщност искат да се успокои, да се погледне отстрани, да промени поведението си. Но детето разбира казаното буквално, а то може да е пагубно за психиката му.

Снимка: Guliver / Getty

Ключов момент: детето вярва в това, което възрастните казват, дори когато самите те не вярват в това.
Символични изрази, хиперболи, ирония - детето често не разбере смисъла и ги приема за чиста монета. Постепенно те създават в главата му картина на света. И понякога тя е толкова изкривена, че няма как то да расте самоуверено, със самочувствие и да постигне успех. Още по-малко да бъде щастливо.
Никой не би желал това да се случи с най-обичаното същество на света.
Можете да предотвратите проблема: достатъчно е да помислите върху това как общувате с детето.

5 фрази, които да избягвате

„Виж как Лили се справя прекрасно, а не като теб!“

Сравнението е най-сигурният начин да разрушите самочувствието. Такива фрази изобщо не мотивират. И дори да събудят състезателен дух, той въобще не е здравословен.
На първо място детето си мисли, че мама или татко харесват повече Лили и ако можеха, щяха да „вземат“ нея, вместо неуспешното си дете. Невинната Лили става обект на омраза.
Защо възрастният се опитва така да „мотивира“ детето си. Най-често, за да докаже, че той е по-добър от другите. Този човек обикновено не обича спорта, защото не знае как да губи. Отказва се от всяка дейност веднага щом види, че нечии умения или таланти го превъзхождат. В работата е под постоянен стрес и не винаги опитва да реши задачите, защото вижда сериозната конкуренция от страна на колегите си.

Неуспехите на другиге хора го радват, но не носят удовлетворение: в края на краищата той постоянно се сравнява с другите и вижда, че някой има по-скъпа кола, някой има по-хубав костюм, някой на неговата възраст вече е защитил две дисертации.

Снимка: Guliver / Getty

„Ти винаги се проваляш“

Детето иска да покаже какво е нарисувало, научило, как е измило чиниите за първи път – е, резултатът не винаги е перфектен. Но, когато чуе от родителите си фразата: „Ти винаги се проваляш и съсипваш всичко“, това убива желанието му да опита нещо ново.
Разбира се, не е нужно да се възхищавате на всичко, което прави детето, да казвате: „Много е добре“, когато всъщност е „лошо“ , защото това ще го лиши от способност трезво да оценява своите  постъпки.
Трябва да подхождате към въпроса деликатно: да похвалите инициативата, да откриете с какво се е справило, но да обясните как би могъло по-добро да изпълни задачата.

Дори и да ви се струва, че детето не рисува, а маже и плеска, не задушавайте инициативата му в зародиш.
Когато критикувате, не забравяйте да отбележите: вие изразявате мнението си, а не абсолютната истина.

„Не мога да разчитам за нищо на теб“

На излизане от магазина детето изпуска пакета с яйца, носи чиния, за да сервира масата и я изсипва на пода ... Реакцията на родителите е моментална. И упрекът първо се изплъзва от устата им.
Помислете колко пъти и на вас ви се е случвало. Губите пари, вещи, забравяте чантата си в таксито, метрото, чупите чинии и чаши ...
Здравословната реакция е: "Нищо кой знае какво не се е случило. Следващия път ще бъдеш по-внимателен и внимателен."

„Ще го направя сама, иначе ще трябва да го направя отново след теб“

В този момент детето се чувства безполезно: „Ако не съм добър в нищо, няма защо да опитвам повече. Мама така и така ще трябва да го направи отново.”
В резултат на това то няма стимул дори само да си учи уроците. Ще чака мама да се върне от работа, за да учат заедно.
Тук проблемът не е само във фразата, но и в навиците. От ранно детство човек трябва да има поле на изява, в което по-възрастните да не се намесват, дори ако ръцете ги сърбят да го направят по „правилния начин“. 

„Нищо не разбираш от това, не се намесвай в разговора“

Първо, по-добре е децата да не присъстват на разговори, които са неразбираеми за тях. Ако хлапето все още е наоколо, бъдете готови да го изслушате. В противен случай ще му бъде изключително трудно да изрази личното си мнение в училище, сред приятели, а по-късно и на работа.
Ако наистина искате най-доброто за децата си, ако искате те да растат самоуверени, трябва да се научите да ги възприемате не като глупаци, а като пълноправни членове на семейството, с чието мнение трябва да се съобразявате.
Доверието, уважението, приятелството могат да обвържат децата и родителите на всички етапи от живота. Не е лесно думите, излитащи от устата да се контролират, но резултатът си заслужава.

По материали на Parents, Мона Василева