Снимка: Getty
Основната трудност за всеки родител е да намери средна позиция между „почти всичко е позволено“ и „на практика нищо не е разрешено“.
И двете са лоши по свой начин, но според психолози прекалените забрани носят повече щети за психиката на детето.
Защо? Научете с нашата галерия.
Бави и пречи на себеопознаването. Твърде многото забрани в семейството пречат на детето да осъзнае и да възприеме себе си като отделна личност. Това понижава самочувствието му. То престава да обръща внимание на собствените си мисли и чувства, което се отразява негативно на психиката му. То престава да се интересува как поведението му се отразява на околните. Тези, които живеят в свят на забрани, имат проблеми и с връстниците, и с възрастните вкъщи.
Лошо поведение. Опитът да постигнете „добро поведение“ със заплахи и наказания, не води до нищо добро. Често резултатът е точно обратен. Детето се държи зле, става враждебно и агресивно. Може да почне и да лъже.
Съпротива. Когато родителите са прекомерно строги, не разрешават нищо и често се карат, детето ги възприема като диктатори. От историята се знае, че всяка диктатура провокира бунт и ражда съпротива не само при възрастните, но и при децата. Обсъдете с хлапето това, което се случва и му дайте възможност да изкаже своето мнение за всички ограничения, които му налагате.
Егоцентризъм и дефицит на емпатия. Когато „не бива“ присъства твърде често в ежедневието на детето, в много свои постъпки то започва да се ръководи от страха да не наруши забраните и да получи наказание. Не се интересува от това как неговите постъпки се отразяват на околните. То е съсредоточено върху себе си и почти не го вълнуват проблемите на околните. Ако усетите, че това се случва и с вашето дете, не го карайте да се извинява на всяка цена и за всяко провинение. В самото извинение няма нищо лошо, ако то не се случва под давление на родителите и от страх от наказание.
Лъжи. Когато детето чувства постоянен натиск, може да започне да лъже, за да избегне караниците и наказанията. И колкото по-голям е страхът му, толкова лъжите му ще са по-опашати. Без забрани, установяване на граници, естествено не може. Повече работа обаче вършат тези правила, които заедно ще обсъдите и ще му наложите. Когато детето е взело участие в установяването на правилата и на границите, няма да се налага да го заставяте за ги следва на сила.
Мона Василева
