Мозъкът има своите особености, които диктуват поведението му
Снимка: Getty
“От любовта до омразата има само една крачка“, често си мислят родителите, гледайки поведението на 2-3 годишното. То се хвърля на врата, за да ви прегърне, после крещи, че ви мрази, защото не са му купили плюшено мече.
Какво се случва в мозъка на детето? Това нормално ли е или нещо не е наред с вашето възпитание, обясняват специалист на Parents.
Виждат по-зле
Малките деца буквално виждат света по различен начин. Тяхното зрение все още не е толкова перфектно, колкото това на по-големите.
До тримесечна възраст бетата виждат това, което е на 25 сантиметра от очите им. Те започват да различават цветовете малко по-късно - на четири месеца. Първо те овладяват синьо-жълтия спектър, а на 4-5 месеца - червено-зеления.
Триизмерен модел на околните обекти също не се формира веднага. Така че не се учудвайте, че бебето не разпознава членовете на семейството, не поддържа зрителен контакт с тях или ако не забелязва играчките си.
То реагира по-добре на миризми и звуци (гласове на близки).
По-добре чуват
Децата имат по-добър слух от възрастните. Те са в състояние да различават много повече звуци. Поради това те учат нови езици по-лесно и реагират болезнено на силна музика.
Малките обикновено имат много пластична невронна мрежа в мозъка. Новите неврони растат и се възстановяват много по-бързо.
Слухът се формира в плода от 9-та до 18-та седмица, но в утробата е заглушен поради амниотичната течност.
След раждането, до 4-6 месеца, бебето различава тона на гласа, определя дали е нежен или строг. Ако повишите глас, карайки, то ще забележи вашата гневна интонация, а не значението на казаното.
Имат тесен емоционален спектър
Малките деца могат да изпитат една силна емоция и тя засенчва всички останали. Затова те крещят, че ни мразят, когато са ядосани за нещо. Всъщност те не мислят така. И скачат да ни прегърнат, щом се успокоят.
Егоцентрици са
Изглежда, че малкото дете се смята за център на вселената и често отказва да приеме гледната точка на възрастните. Казвате му: „Защо боядиса небето в зелено?“, а то си мисли - защо не?“
И тук споровете са безсмислени.
В подкрепа на тази гледна точка швейцарският психолог Жан Пиаже провежда изследване сред тригодишни деца и установява, че ако го попитате колко братя и сестри има, то ще назове цифрата, включително и себе си. Най-вероятно не му идва на ум да не брои себе си.
Но не бъркайте този етап от развитието на мозъка с егоизма. Хлапето наистина вярва, че светът е фокусиран само върху него. Както някога човечеството е било сигурно, че Слънцето се върти около Земята, така и детето не винаги разбира реалната картина на света. Осъзнаването идва постепенно.
Егоцентричната реч, характерна за малките деца, прилича на монолог, насочен към никого. Същата прословута криза от три години често е свързана с отхвърлянето на наложеното от родителите мнение. Чрез безкрайното „не” хлапето първо се освобождава от принудата, а след това започва да се осъзнава като самостоятелна личност.
Мисли ирационално
Мозъкът се развива отдолу нагоре: от подкоровите структури до кората. Кората на главния мозък се развива от дясното полукълбо към лявото, от задната към предната част на мозъка.
При децата първо узряват онези области, които са отговорни за креативността, а префронталните области, които отговарят за логиката, узряват последни. Ето защо действията на детето изглеждат толкова нелогични.
Снимка: Getty
Не може да обобщава
Двегодишните деца не могат да обобщават предмети и явления. Ако усвоят дадено умение при определени обстоятелства, тогава ще могат да го повторят само при същите условия.
Например, ако покажете на момичето как да си направи прическа на кукла с фиби, няма да му хрумне да направи същото с косата си. И в друга обстановка то може напълно да забрави как се прави тази прическа и на куклата.
Ако му се скарате, че рисува по тапетите, то няма да разбере, че не бива да шари с флумастера по тапицерията на дивана.
Малките деца нямат пълна картина на света и причинно-следствените връзки при тях не работят добре. Те не могат да оценят последствията от действията си. Затова понякога ни се струва, че те от злоба повтарят всеки ден онова, за което са ги укорили предния ден.
Сигурно е, че всеки знае същото като него
Учените многократно са провеждали експерименти, които показват, че дете под тригодишна възраст е сигурно, че всички наоколо знаят същото, което знае и то. Така че то искрено се чуди защо вашият съсед не знае любимия му анимационен герой или името на дядо му.
Но вече петгодишно, напротив, ще попита: „Гледали ли сте този анимационен филм?“
Оценява количеството, а не качеството на действията
Жан Пиаже, който изучава психологията на малките деца, отбелязва, че те често преценяват погрешно дали някой е направил добро или лошо. Те не са в състояние да анализират намеренията за действието, но лесно могат да определят за какви последствия ще бъдат наказани.
В един експеримент учените питат деца кой е по-виновен: този, който случайно чупи десет чаши, или този, който нарочно чупи една. Повечето гласуват за първия вариант. За тях броят на лошите дела се оказва по-важен от намерението, с което са извършени.
Снимка: Getty
Мисли си, че не го виждате, ако то не ви вижда
Всеки, който е играл на криеница с дете в предучилищна възраст, може би е забелязал, че то не се крие достатъчно добре. Понякога само главата му е скрита зад дивана. И то е убедено, че след като не вижда този, който го търси, значи и той не го вижда.
Просто мозъкът на детето все още не е напълно оформен и то възприема всичко през призмата на своя мироглед.
Мона Василева
Бебетата нямат почти никакви проблеми във водата, защото тя напомня на доскорошната им естествена среда.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари