Дали баба ви е ревнувала своите братя и сестри?

Всички майки, бащи и деца са различни, но когато става дума за проявите на ревност от страна на малките, има някои моменти, които не се променят и с които е хубаво да сме запознати.

„Мамо, ти обичаш кака повече от мен!“ – ако за родителската любов започва съревнование, нищо чудно да се притесните, особено, ако нещата не стоят така у приятелските ви семейства. Обясненията са на психолога Наталия Фесенко.

Всяко дете с израстването си постига различни успехи – няма значение дали издига кули, вае птички от пластилин или подскача, за него е много важно да получи внимание и одобрение. На подсъзнателно ниво това означава потвърждение, че действа правилно.

Детето разбира и, че неговите братя или сестри се нуждаят от същото, и така възниква съперничество за родителското одобрение. То може да породи ревност, която да се вкорени и в зряла възраст да се прояви като враждебност. Тази люта борба влияе негативно на неукрепналия детски мозък и кипящите емоции на подрастващите. Освен това децата често са себелюбиви, а ревността не е нищо друго, освен проявление на това глупаво качество.

Защо някои ревнуват, а други не

Това зависи от няколко неща:

Възраст

- Разликата във възрастта има значение – обърнете внимание, че ревността възниква предимно в семейства, в които децата са горе долу на еднаква възраст, или имат малка разлика. Тогава стълкновенията са неизбежни.

- Не могат да си поделят играчките, компютъра, използват фрази от рода на „защо за него може, а за мен не“, провокират се и се дразнят взаимно, нарочно чупят куклите на другото, обиждат се, налитат на бой.

- Първородното дете по правило ревнува, защото доскоро се е ползвало с цялата родителска любов и внимание, а сега е принудено да ги дели с по-малкия си брат или сестра. Докато ако първото е значително по-голямо от второто дете, по-често ще влиза в ролята на защитник, ще отстъпва, защото усеща своята сила и отговорност.

Наличие или отсътствие на увереност в себе си

Когато малкото е комплексирано и неуверено в силите си, когато забелязва, че не се справя така, както своите връстници, братя или сестри, може да започне да ревнува. А може би родителите изричат думи, които потискат увереността на ревнивото дете – често, например, чуваме: „Погледни брат си, вземи пример от него!“

Затова е много важно майката и бащата да открият във всяко от децата си неговия талант, онова в което то е успешно и добро. Ако не може да танцува, може би пее прекрасно, или умее да разказва смешни истории…

Може да измислите различни дейности, с които да го разсеете, например, да го научите да прави фокуси, да свири на китара и така да го развеселите. Но не и да му се карате, когато проявява ревността си, независимо по какъв начин – тогава то би решило, че е лошо нещо да показва чувствата си и може да се затвори в себе си.

Семейни ценности и темперамент

Попитайте баба си дали е ревнувала своите братя и сестри – вероятно ще ви отговори отрицателно. Житейските ценности са различни в различните времена, но и всичко зависи от личността и нейните особености – едното дете може да бъде много уравновесено и да разбира околните, а другото да бъде своенравно и ревниво.

Как да се предпазим от детската ревност

- Още с раждането на второто дете се постарайте да отделяте максимално време на голямото – докато бебето спи опитвайте да общувате пълноценно с първородното, за да не се чувства ощетено и ненужно.

- Обяснявайте и на двете, че те едно за друго са си най-важните и близки хора и трябва да си помагат.

- Учете ги да споделят – подаръци, дрехи, чувства

- Когато настъпи конфликт помежду им, никога не вземайте страна

- Дайте им време, за да се разберат сами и да загърбят споровете. Не питайте кой е виновен, защото това само ще влоши ситуацията. Давайте им възможност да изразяват емоциите си, да разкажат, да излеят онова, което ги тормози, но не допускайте агресия.

- Когато хвалите, нека е еднакво и за двете, когато се карате – също. Не ги карайте да се сравняват, съревновават и да вземат пример едно от друго. За конфликта винаги са виновни и двете страни. Когато назрее скандал и решите да наказвате, накажете и двамата, като обърнете специално внимание на това.

- Забравете за думите: „Не ми пречи да нахраня бебето“, „На по-малките трябва да се отстъпва“, „Тя е момиче“, „Ти си по-голям, не те ли е срам?“

- Ще овладявате конфликтните ситуации навреме, когато се научите да ги предусещате и туширате в зародиш.

woman.rambler.ru, адаптация Марина Атанасова