Фрази, които е по-добре да не казвате на децата си

Чували сте тези фрази от своята майка. Вероятно на свой ред и тя от своята. Не защото не ни е обичала. Напротив, силно ни е обичала и е искала „правилно“ да ни възпита. Но по много странен начин.
Най-неприятното е, че и ние изричаме тези фрази на децата си. Понякога дори с онзи омразен тон, който някога сме ненавиждали.
Според психолозите, когато сме уморени, разстроени или притеснени, психиката се включва на своеобразен автопилот. И ние повтаряме онова, което сме чули и научили в детството.
Не го правете!
Eто  6 паразитни фрази, които е добре да избягвате.

Ти си момиче!

Така че по подразбиране трябва да си: а)добра домакиня б) спретната, в) мила и любяща.
Към момчетата има други изисквания. Не плачете, бъдете кавалери, защитавайте се, играйте си с коли, не се интересувайте твърде много от собствения си външен вид и винаги, винаги отстъпвайте на момичето, защото е момче!
Като цяло момчетата и момичетата са много различни и не дължат нищо на никого. Още по-малко трябва да се съобразяват с някакви насадени от миналото стереотипи.

Трябва да си по-скромен/а

Това означава, че никога и при никакви обстоятелства детето не бива да говори за постиженията си. 
Има отличен? Е, все пак, всички в семейство са били отличници! Избрана за кралица на красотата? Външният вид не е най-важното нещо!
Пише стихотворения? Е, нека ги публикуват, тогава ще поговорим.
Защо нашите майки са ни казвали тези неща, никой не знае.
В резултат детето расте неуверено в собствените сили и възможности.

С този твой характер ...

Формираме първото мнение за себе си, водейки се от мнението на родителите си. А, когато чуваш: „С този твой характер с никой няма да може да се разбереш!“ или пак „С тази твоя разсеяност за къде си?“ - Така детето расте с представата, че не е много умно, не е особено смело, не е проницателно .. и какъв специалист ще излезе от него?
Кола? Как ще я кара, като цял живот бърка ляво и дясно.
Куче? Ама той не може да се грижи за себе си, как ще поеме отговорност за едно животно ...
Всички тези представи за нас самите са насадени в детството.

Защо се въртиш пред огледалото?

Може би майка ни е искала да ни види по-различни. Или се е страхувала, че е дъщеря ѝ пораства и вече е ухажвана. Или се тревожи, че вчерашното момиче си слага грим и червило.
Всички тези страхове и притеснения обикновено приемат доста неприятна форма. „ На токчета си като чапла в блато!“ , „Косата ти е тънка, като я пуснеш, приличаш на вещица!“
Здравейте страшни комплекси!

Затвори си устата и яж!

Всички помнят тази фрази израз на потискане, пренебрегване, отричане на правото на глас. Детето трябва да се подчинява и да прави както му се казва. Да бъде тихо, дискретно, незабележимо. Някои, чувайки тези думи, се бунтуват, други израстват със слаба воля - хора, които смятат, че нямат право да защитават своите позиции и права.

Снимка: Guliver / Getty

Малък си все още, за да спориш с майка си

Децата трябва да се подчиняват! Когато пораснат, тогава ще имат думата ... Проблемът с тези формулировки е в лицемерието. Защото се оказва, че всичко е позволено, но само на възрастните.

Правя всичко за теб!

Мама винаги е жертва. Детето е болно – как да развива и да расте в кариерата. Трябва да взема допълнителни частни уроци – как да спестява пари ...
Майката по всякакъв начин внушава на детето си чувство на вина. И в същото време сякаш казва: един ден вие ще пораснете, ще родите деца и животът за вас ще свърши. Ще имате много задължения и никакво удоволствие.

Животът ще те награди

Аз - няма! Обичам те, но няма да те глезя! Защо? На този въпрос нашите майки нямаха отговор. И в крайна сметка ние не сме научени нито да хвалим, нито да приемаме похвали.

Не мрънкай! Не плачи! Вземи се в ръце!

Не мрънкайте, не се оплаквайте, запазете емоциите си за себе си.
Добре е, че съвременните психолози развенчаха този мит и тази фалшива устойчивост. Насърчават всеки да изрази чувствата си - недоволство, негодувание, гняв, нека само избере приемлива и подходяща форма. На това трябва да учим децата си. В крайна сметка е по-добре да кажете, че сте разстроени, отколкото да трупате всичко в себе си и след това, неспособни да го понесете, да направете нещо МНОГО лошо.
Мона Василева