Инатливото двегодишно

Към втората година фразата „Аз сам“ все по-често звучи в речта на детето.
Как родителите могат по-спокойно да преминат през този възрастов период и да му помогнат, разказва психологът Вероника Колтишева, дългогодишна  Монтесори учителка. 

Във възрастта между 2-3 години хлапето преминава през криза, която носи красноречивото име „ужасните двегодишни”. Същото се отнася понякога и за тригодишните.
По това време децата се научават да защитават своите граници, да казват „не“ и преминават през първия етап на отделяне от родителя, като по този начин стават отделна личност с разбиране за „собственото си аз“.

Как родителите реагират на исканията на децата
Сега повече от всякога е важно да останете спокойни.

- Изразете чувствата на детето, обяснете му, че истериите с нищо не помагат за постигане на целта.

- Предложете му да направите избор между два варианта. Например: "Излизаме на разходка или оставаш да си играеш вкъщи?"

- Избягвайте отворените въпроси, тъй като това е сигурен начин да създадете объркване и след това негодувание.

Снимка: Getty
Как да го разсеете 
На тази възраст детето продължава да се развива физически и психологически. Емоционалната нестабилност е лесно да се овладее чрез активни игри, които, наред с други неща, ще помогнат за развитието на основните двигателни умения.

Не забравяйте, че вие ​​все още сте пример за детето, вашите дела са от голям интерес за него. Превърнете ежедневните дейности (пране, почистване, готвене) във вълнуваща образователна дейност: научете го да използва вилица и нож, да си служи с парцала и дори да пере собствените си дрехи (въпреки, че имате най-модерна пералня).
Тези дейности няма да улеснят особено много живота ви, но ще помогнат на детето да реши основния въпрос на този период: „Мога да се справя сам“.
Също така, насърчавайте интереса му към малките предмети: оставете го да усъвършенства движенията си и те да станат по-плавни и прецизни. Ще помогнат занимания като редене на малки мозайки, нанизване на мъниста и копчета и т.н.

Това време се характеризира не само с желание за самостоятелност, но и с отделянето на детето от възрастния.
Раздялата е най-важният етап от съзряването и формирането на личността. Детето вече има някои умения и трябва да го оставите да ги упражнява като насърчите желанията му. Ако не получи необходимата свобода, то или започва да се бунтува, или потиска инициативата в себе си, развивайки безпрекословно послушание.
А родител, който е твърде строг и ограничава всяка инициатива, рискува да възпита послушно, но безинициативно дете.

Не може обаче до оставите детето да прави истерии и непрекъснато да организира театър. Следователно, трябва да намерите компромис, помощ, похвала за успех.

Снимка: Getty

Как да избегнете истериите

На 2-3 години детето  вече проявява фрустрация - психическо състояние, което възниква, когато е невъзможно да се задоволят желанията. С други думи, то реагира емоционално на своите неуспехи и неудовлетвореност. Ако не получи своето, то може да избухне, да плаче силно и да тропа с крака.
Родителите са тези, които трябва да го научат на правилата на поведение. И едно от тях е способността да кажат „не“.
Възрастните трябва категорично да отказват някои неща и да бъдат последователни в решениято си: например хлапето не може да бъде оставено само на улицата, не можете да изяде целия шоколад...

Друга характерна черта в поведението на децата от тази възраст е постоянството: да правят отново и отново това, което не успяват. За съжаление това рядко е успешно и емоциите на детето бързо могат да преминат в гняв. За да разрешите конфликта, когато нещо не се получава, покажете мъдрост и търпение. Важно е сами да не реагирате на сълзите и капризите му, да останете спокойни и да му помогнете да се успокои.

Как да се справите с "не мога".
- Нека вашето поведение стане модел за детето: оставете го да види как се справяте с трудностите и разочарованията. Избягвайте силните изрази на нетърпение и гняв.

- Насърчавайте изразяването на чувствата: кажете на детето си, че е добре да говори и да обясни, защо плаче и защо се ядосва. Но му пмогнете да се научи да се успокоява, говорете с него, прегръщайте го, дайте му любимата си играчка.

- Направете почивка: поканете го да си почине, превключете вниманието му. Пейте песен, правете упражнения с него, дайте му лакомство. Помолете го да прави това, което умее и е успешно. Така ще придобие самочувствие

Мона Василева