Как да разпознаем дислексията у първокласника: 15 признака

„Той е просто мързелив“, „Не се старае“, „Не иска да учи“, - ще чуете много подобни оплаквания от родители и учители.

Малко от тях се замислят, че може би изобщо не става дума за мързел. Често се случва малкият ученик да възприема и  трудно асимилира информацията. Той абсолютно не е виновен, но е наказан за това.
"Дислексията, както и дисграфията, дискалкулията, са особености на мозъка при възприемане на информацията. Те силно затрудняват децата да се научат да четат, пишат и да се справят с математика", обяснява логопедът Олга Величенкова.
Според чуждестранни проучвания дислексията се проявява при всеки десети ученик.
Около 64% ​​от децата идват в първи клас с говорни нарушения, всяко пето дете среща обучителни затруднения, от които около 80% са свързани с четенето.

Каква е причината
Важно е да се разбере, че дислексията не е болест, тя е невробиологична характеристика. Интелигентността на детето с дислексия не е нарушена и проблемът му изобщо не е нежелание за учене или мързел. 
Все още няма ясна дефиниция на причините за дислексията. Но медицински и психологически изследвания са открили разлики в развитието на определени умствени функции и способности при деца с дислексия. Повечето от тях изпитват трудности при разпознаването на отделни звуци в една дума и/или разбирането как буквите образуват звуци. Въпреки това те могат да бъдат креативни личности, да мислят извън шаблона и нестарндартно.

Основни признаци
Обикновено трудностите при писане, четене и овладяване на операциите при смятане започват ясно да се проявяват в училище. Но родителите могат да ги забележат и по-рано – още в предучилищна възраст.

Проблеми с говора:
- Речта се развива по-бавно в сравниние с връстниците им. 

- Дефектите в произношението продължават след 5-6 години.

- Запомнянето на стихотворения е сериозен проблем.

- Детето бърка сезоните, дните от седмицата или времето на деня.

- При четене и писане прави много грешки, чете бавно и не разбира прочетеното.

Снимка: Getty

Зрително-пространствени затруднения:
- Слабо се ориентира в понятията "дясно - ляво", 

- Може да пропуска - знаци, букви и дори страница.

- Рисува или показва нещо от дясно на ляво.

- Често пише букви и цифри огледално, обърква подобни букви.

- Не харесва игри, които изискват пространствено мислене.

Двигателни и регулаторни затруднения:
- Не е особено ловко и има лоша координация при игри на открито.

- Има проблеми с развитието на фината моторика (не може да връзва връзките на обувките, да използва ножици, да сглобява мозайка).

- Неправилно държи лъжица или молив.

- Не може да се концентрира, неспокойно и невнимателно е. Не довършва започнатото.

- Прави всичко много бавно или, напротив, импулсивно и хиперактивно е.

Снимка: Getty

Доверете се на детето си
На първо място, трудностите с възприемането на информация засягат академичните постижения и то от самото начало на обучението. Често това води до проблеми в общуването със съучениците, детето изостава останалите в класа, а учителите не винаги се отнасят към него с разбиране.

Честата смяна на училища, не е решение. Трябва да се обърнете към специалист. На първо място - на логопед или психолог, невропсихолог.
Днес за проблема се говори и се пише много. Въпреки това не  всички учители са на ясно, а много родители си затварят очите за трудностите в училище, просто не вярват на детето си и не разбират, че то се нуждае от помощ.
Вместо да му помогнат да се справи, те му се карат, че изостава, че не се старае и носи слаби оценки.

Допълнителни трудности
Ако специалистите са диагностицирали дислексия, родителите трябва да са подготвени за факта, че ще трябва да се занимават допълнително с детето, да му отделят повече време и внимание.
Такива деца изискват специален подход към ученето – налага се адаптиране на програмата, работа с училищен логопед и психолог. Детето може да получи тази помощ безплатно.

Можете да се наложи да посещава специализиран център, който предлага занимания с логопед или психолог, в редки случаи може да се наложи да преминете към индивидуално домашно обучение.
Ако детето се уморява бързо, ако не успява с някаква задача, си струва да проявите голямо търпение. Да го изслушате и да намерите причината за такова поведение. Например децата с дислексия възприемат много по-добре аудиокнигите и по този начин запомнят информация по-бързо. А традиционните печатни и електронни текстове им създават големи затруднения.

Децата с дислексия могат да мислят в образи, така че не трябва да се карате на детето, ако например рисува или прави нещо, когато подготвя домашното - вероятно по този начин то просто разбира и запомня материала по-добре.

Използвайте повече визуални материали в преподаването – гледайте документални филми, когато изучавате история, използвайте многоцветни химикалки и моливи, когато пишете.

Децата с дислексия често имат други таланти. Задачата на родителя е да усети дарбата на детето си, да му обърне достатъчно внимание, за да разбере и да помогне за развитието на силните му страни.

Мона Василева