Как превъзпитах бабите

„Дай му водичка – детето трябва да пие!“, „Не отваряй хладилника пред лицето му, ще настине!“ Откакто бебето се роди, свекървата и майка ви, вероятно са ви надули главата със съвети и напътствия. Сигурно ви се иска да им забраните да ви идват на гости.
Е, аз за радост не стигнах до това. С хитрост и такт се научих как да уважавам себе си и заедно с това успях да съхраня отношенията с бабите.

„Просвета“ за бабите

Началото поставихме още докато бебето ни беше проект. Ние със съпруга ми четяхме Сирзами и Комаровски. За бабите това естествено са непонятни имена. Те поскръцваха със зъби и повтаряха: „А, според д-р Спок!“
Убежденията им се промениха, когато заедно започнахме да обсъждаме съвременните подходи за отглеждане на децата. Е, не радикално, естествено, но имаше голям напредък. Според мен, ако майките ни и свекървите са „просветени“, следващите стъпки ще се по-леки.

Вежлив разговор + ласкателство

Веднъж свекърва ми дойде вкъщи и започна да дудне: „Прозорецът трябва да се затвори, на детето му духа!“
Беше юни, а градусите 25+. Казах кротко, че на детето му е нужен свеж въздух, но свекърва ми си обиди и се намуси.
Тогава аз подходих хитро.“Дъщеря ми е точно като татко си. А вие как го закалявахте?“ Оказа се, че по цял ден е тичал бос и по гащи из двора.
Това беше моментът да подхвърля: „А ти ми казваш да затворя прозореца!“
Свекървата в отговор се усмихна и ледовете се разтопиха. Тръгна си почти щастлива.

Вежлив разговор + „аз“ подход

Другата баба, моята майка, беше сърдита, че въпреки нейното настояване, аз не давах вода на бебето. Говорих ѝ, че Световната здрава организация не препоръчва да се дава допълнително вода, щом бебето се кърми - поне до 6 месец. Мама ме изслушваше търпеливо, а след седмица, започваше отново да настоява за водата.
Тогава пробвах с „аз“ подхода. Вместо обвинения, пренесох акцента върху себе си: „Разстройвам се, че се налага да крия подарения от теб биберон. Но стоматолоът каза, че може да развали захапката.“
Обикновено този метод дава резултат. Така и за водата. Заведох я при педиатърката на детската консултация, за да чуе мнението на лекарката.

Разговор „очи в очи“

Случвали са се и екстрени ситуации. Веднъж свекърва ми влезе в банята, докато детето си играеше във ваната. Тя бодна пръст във водата и възкликна: „Боже колко е студена! И морската е по-топла от тази! “
Доводите ми, че след банята детето ще спи спокойно, въобще не я впечатлиха.
След това се протегна и пусна крана с топлата вода. Детето се стресна и писъците му огласиха къщата.
Тогава се намеси мъжът ми. Извади майка си от банята и ѝ прочете гневна лекция за правилата в неговия дом.
Тя хлопна вратата и напусна. А след седмица дойде отново все едно нищо не се беше случило. Оттогава никога не е бъркала с пръст във ваната.

Съгласие, търпение, самостоятелност

Без тях никакви методи за „превъзпитание“ на бабите нямаше да проработят. Ако аз настръхвах и се наежвах срещу свекървата, мъжът ми деликатно ме дръпваше на страни.
С моя съпруг твърдо вярваме: има победа там, където има съгласие. Припомняхме си думите на пълководеца Кутузов: „Търпение и време – това са моите воини.“
Ние давахме на бабите време, стискахме зъби и търпяхме „рецидивите“.

Веднаж се запитахме – защо бабите така упорито нахлуват в нашия живот! Те не вярват в нашата самостоятелност. И щом мъжът ми им забрани да ни дават пари за ипотеката, тяхното „превъзпитание“ тръгна по-бързо.
Явно в техните очи ние твърде дълго бяхме останали техни деца. 

Източник: detstrana.ru, Мона Василева