Какво чувства бебето по време на раждане

Когато експертите говорят за раждането, най-често обясняват какво се случва в този момент с майката. И почти нищо не знаем за преживяванията и усилията на втория участник в събитието – бебето. Периодът

от началото на раждането до срязването на пъпната връв

е най-краткият в живота на човек - продължава от 2 до 18 часа, но може би е един от най-важните.
Той започва по сигнал на самото бебе. Смята се, че то дава старт, когато усети липса на кислород, тъй като към края на бременността за тялото на майката трудно му осигурява необходимото хранене.

Етап 1

Контракциите отбелязват първия етап на раждането. С тяхното начало матката, в която бебето до този момент е живяло уютно и спокойно в продължение на девет месеца, започва да се движи. Тази позната и сигурна къща изведнъж става не много надеждна за него: стените ѝ започват да го притискат, опитвайки се да го избутат.
Дишането на бебето се затруднява – заради контракциите, кръвообращението в матката се забавя. В нея и в плацентата достига по-малко кръв, а с това и по-малко кислород. За да се справи по някакъв начин с този дефицит, сърцето на бебето започва да бие по-бързо и учестено.
В този момента е много важно процесът да не се бави и усложнява от притискане или заплитане на пъпната връв около врата или тялото му, защото тогава достъпът на кислород става още по-оскъден.
Бебетата преживяват периода на раждане по различен начин.
Едни търсят изход и подчиняват цялото си състояние на това търсене.
Други се свиват, опитвайки се да си върнат усещането за предишния мир и уют.
Трети са много изненадани и не особено активни.
Затова в този момент е много важно всяко бебе да почувства подкрепата на майката си: да усеща, че тя мисли за него, да чува гласът ѝ, отправен към него.
Отворът на шийката на матката за бебето е светлината в края на тунела.
Сега, независимо от всичко, има само един изход - да продължи напред. И то започва пътуването си по този не особено уютен коридор, който освен това е и задушен.

Илюстрация: Guliver / Getty
Етап 2
Вторият етап на раждането е – бутане, силно бутане.
Бебето наистина трябва да работи здраво: то трябва бавно да пълзи през костния тунел в таза на майка си. За щастие, какъвто и да е размерът на главата му, тя може да се побере в тази дупка.
Когато стигне там обаче, се налага да се обърне или да се поизправи, за да се адаптира към нея.

През костния коридор преминават главата, раменете, а след това и цялото тяло и бебето излиза навън. Сега е важно пъпната му връв да не се притиска, докато още пулсира, докато кръвта на майката все още се движи по нея към бебето, доставяйки необходимия кислород. Това е много полезно в бъдеще: детето тепърва се подготвя да започне да диша самостоятелно и ще има нужда от сила, за да отвори дробовете си с първия вик.

Снимка: Guliver / Getty

Добре дошъл на този свят!

Още в първите минути след раждането бебето усеща, че средата, в която е попаднало, изобщо не прилича на тази, в която е било през деветте месеца. Вместо обичайната вода, сега е заобиколена от въздух, вместо здрач - ярка светлина, тук е по-студено и твърде просторно.
Не е изненадващо, че то се чувства неуютно.
Ако обаче майка му го вземе на ръце и го сложи на гърдите си, тогава първото и най-силно впечатление от бебето от новия живот ще бъде прекрасно.
То ще се нуждае от нейната подкрепа през първите 7 дни след раждането - през това време тялото му се адаптира към живота: кръвният състав се променя, адаптира се към дишането чрез белия дроб, а обемът му се увеличава, стомашно-чревният тракт се включва в работа, защото оттук нататък то ще получава храна не през пъпната връв, а през устата.

И чувам всичко!

В ръцете на майка си, бебето наистина чува нейния глас, разпознава интонацията и те значат много за него.
Под тяхно влияние той се успокоява или, напротив – плаши се.

По материали на Parents.ru, Мона Василева