Какво да правим, ако детето е прекалено покорно

„Страхувам се, че синът ми/ви е прекалено покорен.“ Това изречение се среща далеч по-често, отколкото предполагате. Употребяват го както родителите, така и учителите. И е наистина знак за притеснение, защото много често именно тези тихи и свити малчугани биват подлагани на тормоз от страна на своите връстници.

Как да реагирате в такава ситуация? И най-вече – има ли начин да помогнете на покорното дете да стане по-уверено? Кога трябва да се намесите и кои са най-сериозните опасности, с които то може да се сблъска.

На всички тези въпроси отговоря Лора Форменти, психотерапевт и професор по обща и социална педагогика в Университета в Милано.

Снимка: Shutterstock

Как да разпознаете, че детето е покорно

Покорното дете е склонно да бъде послушно и да се съобразява с другите винаги. То се притеснява да се „самоутвърждава“ и като цяло демонстрира обща крехкост. Но това далеч не са единствените характеристики, по които можем да го разпознаем. И не е задължително, ако едно дете проявява някоя от тях, да бъде непременно покорно.

„Чувството за подчинение не отговаря на никаква диагноза или психологически профил, то е просто вътрешна нагласа, усещане. Това означава, че възникването на проблема може да се дължи само отчасти на поведението на детето. То има някаква склонност лесно да се подчинява на волята на другите, но част от тревожността му със сигурност е продиктувана и от твърде голямата загриженост и стремеж за закрила от страна на родителите. А това реално пречи на самостоятелността на детето“, обяснява психотерапевтът.

Зад тази загриженост може да стоят най-различни семейни преживявания, които понякога могат да тласнат родителите по грешен път.

Кое провокира подобно поведение

„Ние не сме покорни по природа или по генетика. Ако едно дете расте покорно, това е защото сме го възпитали по този начин“, обяснява експертът.

Семейната среда е една от страните в този проблем. Другата са връстниците, които често могат да бъдат много манипулативни, изискващи, доминиращи.

Грешката на родителите е, че искат да възпитат едно добро и послушно дете, което не създава проблеми. Но ако то е послушно и кротко у дома, най-вероятно ще се държи по същия начин и сред връстниците си. За децата е много по-полезно да бъдат бунтари и да се научат да отстояват своето място и кауза, отколкото да се примиряват и да бъдат готови някой да ги стъпче и унижи, просто защото са свикнали да не противоречат. Това им пречи да се утвърдят в живота и дори като възрастни те трудно ще успеят да излязат извън тези рамки на поведение.

Друга грешка на родителите е, че дават неточна представа за онова, което очаква децата извън дома. С най-добри чувства те се стремят да предпазят малчугана от капаните на „джунглата“, учейки го да прави компромиси и да бъде напорист, за да успее. Но всъщност е по-важно да го научат на диалог, който ще му помогне да излезе от различни критични ситуации по мирен начин.

Третата грешка е когато родителите постигат „идеалното добро дете, за което всички им завиждат“ с цената на наказания, строг контрол, безмилостна дисциплина. На практика те са първите, които упражняват тормоз над детето, а то постепенно свиква с този тип отношение и го приема за нормално.

„Ако се държим авторитарно и се налагаме с крясъци, заплахи и наказания, децата ще растат в страх пред евентуалните неприятности и ще се научат да бъдат максимално покорни, за да се харесат на мама и татко. Те няма да знаят как да кажат „Не“, когато не желаят нещо или то противоречи на усещанията им за правилност. Но пък ще се научат как да избягват конфликтите като просто прекланят глава“, обяснява Форменти.

Съществува обаче и друга крайност – на децата, които нямат страх от конфликт, просто защото никога не са го изпитвали на гърба си. Това ги прави неопитни и когато те попаднат в такава ситуация, няма да знаят как да реагират, ще се свият в себе си и ще се опитат да се откъснат максимално от реалността. Намесата на възрастен, който да разреши проблема, на практика не помага, а задълбочава пропастта още повече. В училище такива деца са склонни да се оплакват на учителите за най-малкото нещо, защото очакват от тях подкрепа, което пък се приема зле от връстниците им и ги настройва един срещу друг.

Снимка: Shutterstock

Как да помогнем на покорното дете

- На първо място е важно да развиете здравословни взаимоотношения. И не да опитвате да превърнете детето в свръхчовек още от съвсем малко, а да му осигурите среда, в която то да расте уверено, осъзнато, но и адаптиращо се.

- Добре е да поработите над неговите междуличностни умения. Детето ще се предпази от тормоз, ако знае как да отразява и анализира връзките си, как да приема неправдите и да говори за емоциите си.

- Работете и за самочувствието му. Ако се отнасяте към детето като към малко и все още неумело същество, то никога няма да порасне и да добие увереност в общуването. „Трябва не само да изслушвате децата, но и да ги научите правилно да се изразяват. Важно е да ги насърчавате, когато видите, че се справят добре. И да не ги принуждавате да правят неща, които не харесват, защото това също е форма на подчинение“, твърди експертът.

- Нека преживеят последствията от своите грешки. Детето не може и не трябва да прави всичко, което иска. Правила трябва да има и е редно заедно да ги изготвите, за да не се почувства то засегнато и притиснато. За него е полезно да изпита и негативни преживявания, защото така ще се научи да им се противопоставя.

- Ако единият родител е твърде авторитарен. Ако бащата или майката има такъв подход, проблемът е друг. За детето е важно родителите му да се допълват и да се разбират, а не единият да доминира и да играе вечно ролята на „лошото ченге“. Ако в семейството нещата стават на принципа „защото аз така казвам“, детето никога няма да се научи да бъде уверено и ще е склонно да търпи, отколкото да предприеме каквото и да било. То трябва да знае кои са неговите сили и да ги използва правилно.

- Ако станете свидетел на покорно поведение. Когато видите детето ви да се държи по такъв начин, а негов връстник всячески да го тормози, по-добре не се намесвайте. Това не помага на детето, защото то свиква друг да решава проблемите му. Но непременно след това говорете с него за случилото се, все едно вие сте били участник. Кажете как бихте реагирали на негово място и какво бихте направили. Разбира се, не става дума да подтиквате детето към хулиганство, а да му покажете начин за разрешаване на конфликта, без да се уронва достойнството на нито едно от двете деца.

По материали от Nostro figlio