Какво подтиква хората към алтруизъм

Да обичаш безусловно, или да даваш повече, отколкото получаваш в замяна: алтруизмът има много лица. Той се определя като самоотвержена загриженост за добруването на другите и безкористен стремеж да им помагаш.

Алтруизмът може да се разглежда и като аспект на просоциалната дейност в полза на околните.

Но какво точно представлява алтруизмът и възможно ли е алтруистичното поведение да бъде понякога и малко егоистично?

Разликата между алтруизъм и просоциално поведение

Всеки ден се натъкваме на алтруизма като личностно качество: например дружелюбният съсед, който ще закрепи падналата табелка на пощенската ни кутия, без да сме го молили. Или симпатичната възрастна дама, която, виждайки ни да гоним автобуса, ще задържи вратата с бастуна си, за да успеем да се качим в последния момент.

И докато всички алтруистични действия са просоциални, то обратното не е вярно. Например когато помагаме на някого с користен мотив, очаквайки от него насрещна услуга или опрощаване на заем например – по това алтруизмът ясно се различава от просоциалното поведение.

Причини за алтруистичното поведение

Като мотивация за алтруизма учените посочват на първо място биологични аспекти: от гледна точка на еволюционната теория хората помагат най-вече на свои роднини, като по този начин се надяват да предадат своите гени на бъдещите поколения. Затова вероятността за алтруистично поведение е особено голяма при хора, които са в тясна роднинска връзка. 

Съществуват и неврологични причини, определящи алтруистичното поведение. Невробиолозите успяха да докажат, че алтруизмът активира центъра на възнаграждението в мозъка.

Изследване на Станфордския университет подчертава влиянието на отношенията ни с околните върху алтруистичното ни поведение, докато от психологична гледна точка важна роля за него играят и социалните норми: в съвременното общество доминира очакването за помощ в замяна.

Освен това алтруизмът може да се обясни и с когнитивни причини: някои хора извличат изгода от това, че помагат на другите, защото така се издигат в собствените си очи, смятайки се за особено състрадателни и любезни. Дори помощта, оказана от чувство на емпатия, може да помогне на самите нас в крайна сметка, стига да не се налага да съпреживяваме чуждите неволи.

Социалните психолози постоянно спорят дали съществува „истинско“ алтруистично поведение, което носи полза единствено на другите. Но дали „истински“, или „мъничко користен“, какво би бил нашият свят без алтруизъм?

Обекти.бг