Колко време трябва да прекарате с детето си, за да е щастливо

Лежим в леглото с шестгодишния ми син, той слага глава на рамото ми, Току-що сме приключили четенето на книга. Той ме гледа с големите си кафяви очи и казва: „Мамо, липсваш ми толкова много, когато съм на училище. И мечтая как ще се прибера и ще играем.“ 
Сърцето ми прескача: „И ти ми липсваш, скъпи. И също така наистина искам да прекарваме повече време заедно."

Всъщност не успяваме често да сме заедно. Защото той има училище, приятели, плюс по-малък брат. И явно липсвам на сина си през цялото време, както и той на мен, разказва Аманда Ройер
И така, завършваме подготовката за сън, целувам го, сядам на дивана и отварям дневника. Къде мога да намеря време за пълноценна игра със сина ми. Да, вероятно в събота ... мога и в неделя.  Може би ще го заведа в батутния парк и тогава ще обядваме и ще купим сладкиши. Съпругът ми току-що се съгласи да вземе по-малкия, за да мога да си прекарам спокойно с по-големия. Бягам обратно в спалнята на сина ми, пропълзявам зад гърба му и му разказвам за плановете си. Щастливо ме прегръща – разбира се, страшно му е приятно.

„Качествено“ време с децата…

Децата постоянно молят родителите си да играят с тях. Синовете ми повтарят сто пъти на ден: „Мамо, играй с нас“ . И понякога е ужасно досадно. Особено когато имам купища задачи. Но децата ще продължат да изискват нашето внимание. И това е много добре. Защото ние сме центърът на Вселената и основният пример за тях. Те се нуждаят от нашето внимание по същия начин, по който растенията се нуждаят от слънчева светлина. Това е тяхната основна потребност. Затова е много важно да отделяте пълно внимание на децата поне веднъж през деня, но...

… но имам толкова много неща за вършене!

Сега майките имат три пъти повече отговорности, отколкото техните баби. Обществото предявява невъобразими изисквания към тях. 

Но дори тези, които не ходят в офиса, ще кажат: ако сте вкъщи по цял ден и имате две или три деца, е много трудно да отделите внимание на всяко от тях.

Снимка: Getty

Например, за мен стана много по-лесно, когато прочетох едно проучване, което казваше: „Качеството на времето, прекарано с детето, не зависи от неговото количество“.

Наистина се почувствах по-добре, когато осъзнах, че как прекарваме времето си с децата е много по-важно от това колко време ще им отделите. 
Е, да, това е успокояващо. Но все пак бих искал да имам поне няколко минути всеки ден насаме с всяко от децата. Но как да го стане това?

Познавам семейство с няколко деца, в което родителите пробваха да отделят редовно време на всяко от тях. И им хрумна страхотна идея. Направиха график, според който 

в определен ден едно от децата си ляга 15–20 минути по-късно от братята и сестрите.

Така едно се възползва изяло и вниманието на мама и на татко е само за него.
Правете каквото детето иска в тези моменти. В това семейство, например, понякога четат или играят настолни игри. Но при всички случаи всяко от децата получава своите лични 15 минути всяка седмица.
Майка им споделя, че именно тези 15 минути заедно се оказват решаващи в отношенията ѝ с всяко едно от децата. Те слушат по-добре нейните молби, държат се по-добре, имат по-малко истерии поради постоянното съперничество с братя и сестри, като „той пръв отвори вратата на колата“.

Снимка: Getty
Удивително е какви чудеса може да направи добрият контакт с родителите. Като цяло разбрах, че определено трябва да прекарваме време заедно с всяко едно от децата. Не е задължитено всеки път да ходите на батутите, разбира се, или на ресторант.

Психологът Джон Готман изучава механизмите на семейните взаимоотношения в продължение на години и в крайна сметка открива магическата формула за комбиниране на положителни и отрицателни елементи в общуването между членовете на семейството.
Като цяло, за да остане здрава връзката,

тази комбинация трябва да е пет към едно.

Тоест, за всеки негативен момент (викане, игнориране) трябва да има пет радостни момента (прегръдка, усмивка, разбиращо кимване с глава, весело бърборене), за да се неутрализира този негатив.
За да „работят“ тези щастливи моменти, не е нужно да е нещо грандиозно – просто обикновени, ежедневни малки неща, знаци на внимание. Размяната на усмивки, прегръдка или, например, гледане на игра на Minecraft заедно работи най-добре.
Тези малки жестове се оказват много важни.
Когато времето тече с плашеща скорост, има все повече неща за вършене и ви се струва, че изобщо не остава време за деца, запомнете тези малки моменти, които наистина имат значение. Разбира се, важно е понякога да излизате с детето си на театър, кино или батут парк, но дори пет минути интимност на ден могат да изиграят значителна роля.

Мона Василева