„Мамо, пък за знаеш, Ани направи ...“ : да се караме или да хвалим

На 3 години децата трудно оценяват действията на другите хора. То може да дойде и да ви каже какво лошо е направило друго дете, за да се оплаче и да потърси защита.
За малкото хлапе на тази възраст (колкото и гениално да е) е трудно да прецени ситуацията и да извлече полза от своето „доносничество“. Когато то дойде при вас и наковлади братчето си или някое друго дете, то не е водено от користни подбуди. Не го прави, за де спечели някаква облага.

1. Ще кажа на целия свят!
Детето иска да ви разкаже за събитията, които му се случват, да сподели впечатленията си. То се движи от емоции, а не от желанието да дразни друг, да го наклевети или да покаже предимството си пред останалите.
Дори на 2 години мъникът може да ви се оплаче, демонстрирайки колко добре знае как да разкаже за случилото се. Какво лошо има в това?
В края на краищата ние също се оплакваме или от шефа, или от нашите приятелки: за да бъдем изслушани, без да търсим очевидни облаги.
Разбира се, детето споделя информация не само, за да я сподели – то иска да разбере дали това наистина е лоша постъпка, да определи дали е възможно да се държи по този начин или не. То постепенно се научава да оценява поведението на другите хора. Дори да е под 3 години то може да прецени действията само като наблюдава реакцията на възрастите.

Каква да е вашата реакция?
Вашата реакция ще определи дали оплакванията ще продължат, как ще говори с вас и дали ще научи общоприетите морални стандарти. Ако му забраните да се „оплаква“, ще загубите доверието му. След като оцените ситуацията, превключете вниманието му.
Уважавайте детето, не му лепете етикети, повишавайте самочувствието. Хвалете повече, отколкото го порицавате.
Най-универсалният съвет във всички ситуации е обичайте детето си!

2. Помощ!
Понякога детето се оплаква и „топи“ другарчетата си, защото досега е разчитало повече на вашата помощ, отколкото на собствените си сили. Често му е трудно или невъзможно да разбере какво се случва. А то има нужда от разбиране и съчувствие.
Каква да е вашата реакция?
Не във всички случаи е добре да запазвате неутралитет. Слушайте детето, кажете му как се чувства. Това ще покаже, че го разбирате. Разберете ситуацията и преценете. Ако сега не помогнете на хлапето да реши малките си проблеми, след като порасне, то няма да се обърне към вас в случай, когато има сериозни проблеми, които изискват незабавна намеса на възрастен.

3. Истината и само истината
Възрастните също могат да провокират доносничеството на децата. Учителят или родителите често молят да каже кой какво е направил и да „изкажат“ приятелите си. Тревожните, плахи деца не могат да устоят на натиска и издават "хулиганите".
Каква да е вашата реакция?
Истината е важна, но често е на ръба на доносничеството. Обяснете на детето, че не е необходимо да разказва всичко: „Истината трябва да се казва, но ако става дума за счупена ваза или счупена играчка, може просто да обясниш, че не знаеш кой точно го е направил, защото си „бил зает със своята игра!"

Снимка: Getty

4. Аз съм по-добър!
Доносничеството може да бъде причинено от ревност. Детето сякаш казва: „Вижте, тя се държи зле. По-добър съм, защо я обичаш повече?
Каква да е вашата реакция?
Опитайте се да обърнете повече внимание на „доносника“: на такова дете му липсва грижа и обич. Повишете самочувствието му. Реагирайте спокойно на оплаквания. Не наказвайте винаги по-голямото, за да не го превърнете в доносник.
 

5. Ред преди всичко
Детето обича да „издава“ всички грешки на братя, сестри, връстници, но в същото време говори честно, не измисля нищо. Това е така , защото приема социалните норми много буквално. Знае, че лошото поведение ще бъде осъдено в семейството.
Каква да е вашата реакция?
Прегледайте системата от наказания и награди. Вероятно използвате твърде много "не". Хлапето се опитва да впише другите в същата тясна рамка, в която е попаднало самото то.
Насърчавайте игрите и общуването му с други деца и му позволявайте понякога да бъде палаво. И ако детето забележи някакво „престъпление“, нека първо уведоми „престъпника“ за това. Насърчете го да каже: „Мими, не скачай в локва, краката ти ще се намокрят и ще се разболееш. Ако не ми вярваш, питай майка си!"

По материали на Paremts, Мона Василева