Пасивният родител – възпитателна стратегия или бягство

Страхувайки се да бъдат строги, крайни и да бъдат осъдени от околните, някои родители позволяват на децата си да правят каквото си искат и стоят леко в страни от възпитанието. Това явление специалистите определят като „пасивно“ родителство.
Най-склонни към него са тихите и спокойни по природа хора, които правят всичко възможно, за да избегнат каквито и да са конфликти.
Как да разберете, че сте не просто спокоен, а пасивен родител?
Ето 10 знака, които показват, че трябва да се промени нещо.

Установили сте правила, които са твърде гъвкави

Има наложени от вас правила, но често ги променяте, за да угодите на детето и разхлабвате режима. Това е един от основните белези на пасивното родителство.
Нужно е наистина да се приспособявате и да се адаптирате към обстановката, но прекалената гъвкавост обезсмисля правилата. Границите не са сложени, за да бъдат нарушавани постоянно.

Обсъждате буквално обсъждате всяка ваша стъпка

Добре е да обсъждате решенията си и да се съветвате с детето. Но ако постоянно искате мнението му за всякакви дреболии, това му дава сигнал, че не сте уверени в себе си и не сте в състояние сами да вземете решения. То няма полза от това: малкото дете не може да се справи с такава отговорност, а за по-голямото има риск да стане жертва на споделената отговорност (която се полага на родителите).

На всяка цена избягвате конфликти 

Много родители се страхуват от конфликти и ги избягват особено, ако усетят че детето ще изпадне в истерия. Конфронтацията на мнения е част от нашия живот. Ако се опитвате с всички сили да избегнете негативната реакция на хлапето, за да не ви съдят околните, вие сте склонен да бъдете пасивен родител.

Снимка: Guliver / iStock

Подменяте понятията

Спазването на правилата не пречи да проявите състрадание и грижа за детето. Това обаче не значи да разрешавате всичко както правят пасивните родители.

Предпазвате го от всичко 

Всяко дете се учи от грешките си. Ако редовно се намесвате, за да му спестите неприятните ситуации, то ще свикне бързо да не полага никакви усилия за постигане на целта си. Това не носи полза и не показва вашата загриженост, а точно обратното.
Детето трябва да се справя с неуспехите, за да се научи да се бори и да решава конфликтите.

Бързо се предавате

Пасивният родител лесно се отказва и отстъпва. Изпълнява почти всички молби на детето. То знае, че крайна сметка всичко ще му бъде позволено - да играе цяла нощ, да отлага домашните, да пренебрегва важни въпроси и т.н.
Понякога може да направите компромис (когато сте сигурни, че никой няма да пострада от това) , но не е добре винаги да отстъпвате.

Снимка: Guliver / iStock

Оставяте водещата роля на детето

Децата не могат да вземат решения за основните сфери: здраве, развитие, психологическо благосъстояние. Докато растат, те се нуждаят от родителски контрол и граници.
С възрастта контролът постепенно намалява, а със съзряването им – границите се разширяват.

Не познавате никого от обкръжението на детето

Не сте сигурни кои са приятелите на детето ви, как се казват учителите, възпитателите или треньорите? Това е още един знак за пасивно родителство.

Не обяснявате какви ще са последствията

Много съвременни родители не прилагат наказания и чакат естествените последствия. Уверени са, че когато се сблъска с определени събития, детето неизбежно ще се запознае с последствията от тях: ляга си късно - не спи достатъчно, не прави домашните си - получава лоши оценки и т.н.
Без санкции обаче няма как. Ако не сте последователни и ги прилагате хаотично, ако не можете да определите кои нарушения ще бъдат последвани от наказание, вие сте пасивен родител.

Детето не ви приема за авторитет

Ако не можете да бъдете последователни и постоянно избягвате конфронтация с детето, има реален риск то да не ви приеме на сериозно и да не признава вашето лидерство.

Мона Василева