Будистка монахиня я разкрива
Снимка: Guliver/ iStock
Истинската любов идва при нас тогава, когато се осъзнаем като пълноценни и завършени личности, а не, когато търсим „половинката“, която да ни допълва. Сред многото ценни уроци на будизма има и такива, които ни помагат да поставим ясна граница между любовта и това, което ни прилича на любов.
Будистката монахиня и наставница от Тибет Тензин Палмо Джецунма обяснява разликата между истинската любов и привързаността съвсем просто: най-силната любов идва при нас, когато сме искрени и от цялото си сърце искаме да направим щастлив своя избраник или избраница. Привързаност е когато се стремим преди всичко към собственото си щастие.
„Всеки вариант на любовна връзка, в който си представяме, че можем да се допълваме с помощта на другия, е обречена на проблеми. В идеалния случай хората трябва се обвързват, когато чувстват удовлетворение от себе си и живота си; когато изпитват чувство за пълнота и завършеност, за да могат изцяло да усетят и оценят същото и у своя избраник, а не да му прехвърлят отговорността да осигури това чувство за завършеност и благополучие“, пише тя в една от статиите си.
Снимка: Guliver/ iStock
Повечето от нас са деца на култура, която посреща с отворени обятия идеята за романтична връзка, характеризираща се с фразата от драмата „Джери Магуайър“ „Вие ме допълвате“,. Затова може да ни е трудно да признаем правотата на тези думи. В края на краищата, така ли е? Не търсим ли своята "втора половина"? Не означава ли това, че сме непълни, незавършени личности, докато не намерим човека, който „ни допълва”? В съответствие с учението на будизма, подобни търсения са пълната противоположност на истинската любов.
Истинската, споделена любов изисква от нас да сме цялостни, завършени и доволни от себе си, от своите мечти, надежди и начин на живот.
Да, ние можем да практикуваме японския принцип „кайдзен“, който ни учи винаги да се стремим към нещо по-добро и да се справяме със своята несигурност със собствени сили. Но като цяло, когато търсим спътник в живота, трябва да бъдем доволни от това, което сме. Да се обичаме и ясно да си даваме сметка какво искаме от своя бъдещ партньор. Той може да се окаже най-невероятния и прекрасен човек в целия свят, обаче… Няма да се нуждаем от него, за да ни допълва, а и той също няма да се нуждае от това.
Вместо да се опитват да намерят решение на проблемите си в друг човек и да компенсират чрез него своите недостатъци, хората, намерили истинска любов и хармонични отношения, използват своите силни страни, за да се оттласнат и да „летят“ още по-високо.
В основата на истинската любов винаги е силата, а не слабостта, недостатъците или недостигът на каквото и да било. Истинската любов идва при нас тогава, когато се осъзнаем като пълноценни, завършени личности. Не ни е нужна „втора половинка“, а житейски спътник, партньор, който да сподели нашите цели, мечти и живот.
Ако не е така, това не е любов. Това е обикновена привързаност. Будизмът ни учи, че привързаността е коренът на всяко зло и страдание. Когато бъркаме привързаността с любовта, се отказваме доброволно от лично израстване в полза на тази силна болка и страдание.
Снимка: Guliver/ iStock
Колкото повече се отдръпваме от привързаността, толкова по-бързо откриваме път към хармонията със себе си и със света около нас.
iheartintelligence.com, превод Марина Атанасова
Колкото по-голяма е ежедневната заетост на хората, толкова по-високи са резултатите им на тестове.
Снимка: Shutterstock
Бебетата нямат почти никакви проблеми във водата, защото тя напомня на доскорошната им естествена среда.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари