Съвети към родителите на единствено дете

Написана преди повече от половин век, книгата „Възпитание на нервното дете в семейството“ от 1967 г. на педагога и психолог Дора Мумджиева е стряскащо актуална и сега. Тя засяга проблема за запазване на психичното здраве на единственото дете, защото, както пише тя, „така наречената семейна сфера „ние и нашето дете“ въздейства неблагоприятно и върху психиката му, и върху характеровите черти на родителите.“

Предлагаме ви откъс:

Биологичната потребност от продължаване на рода създава естествена реакция за запазване на вече придобитото, тоест на единственото дете. Тази потребност винаги се придружава от страх, че то може да бъде загубено, а страхът поражда постоянна тревожност и безпокойство у родителите. Именно тези невротични белези на напрежение ги тласкат към непрекъснати и извънмерни грижи по опазване на здравето на детето. Но те така засилват и у самото дете страха от възможно заболяване. Още от малко то прекалено насочва вниманието си към собственото си здраве и когато боледува, изпитва повишен страх от болестта. Наблюденията показват, че такива деца са склонни към хипохондрична невроза – страх от въображаемо заболяване, а освен това те по-трудно се поддават на лечебни въздействия при психични или при телесни заболявания.

Единствените деца, които живеят в условията на свръхзагриженост, а оттуки  на прекомерни изисквания от страна на родителите, формират своеобразни характерови особености, отразяващи се върху цялостния им психичен облик и затрудняващи социалната им приспособимост. В сравнение с останалите деца те показват по-лесна ранимост и по-силна уязвимост при психични травми. Това обстоятелство налага родителите да имат много повече педагогически познания и умения, за да могат да предотвратят нарушаването на психичното здраве на своето дете, а и за да формират у него здрав, устойчив и оптимистичен характер.

Постоянният стремеж на някои родители да спестяват волевите усилия на детето си при преодоляването на трудни за него моменти или да го лишават от съответстваща за възрастта му трудова дейност не помага, а вреди. Не са редки случаите, когато до започване на училище то не умее да се самообслужва, тъй като близките му го хранят, обличат и т.н. Така то постепенно става отпуснато, пасивно, безинициативно, а практическата му сръчност е снижена. Изследванията показват, че често такива деца в по-горна възраст имат болестни преживявания за „безсмисленост на живота“, „безперспективност“ и др., които налагат съответно лечение. Именно прекомерната загриженост и активност на родителите, техните строги, но едностранчиви изисквания за бъдещото преуспяване на детето потискат неговата самоинициатива и пречат на емоционалното му съзряване.

В много случаи единствените деца се отличават с изразена емоционална незрялост, независимо от нормалното интелектуално равнище и познанията им, показват проучванията. Тази психическа особеност затруднява пълноценната им социална приспособимост. Подигравките и агресивното поведение на другарите или опитите да бъдат изолирани им причиняват тежки психически преживявания. Разнежващото отношение в семейството нарушава тяхната психическа издържливост и способност за устойчивост при преодоляване на конфликтите с окръжаващата среда.

Илюстрация: Guliver / iStock

Поради неумението да се защитават от агресията на околните те преживяват дълбоко и най-малките неудачи. Честият плач, потиснатостта, плахостта, песимизмът стават устойчиви черти на характера, а това води до затруднения при създаването на приятелски отношения. Липсата на приятели те преживяват дълбоко. Изолацията, затвореността, неконтактността се предпоставят от определени особености и от съответния тип висша нервна дейност. Така например, когато родителите са властни и педантично налагат своите желания, у детето се формират черти на плахост, стеснителност, неумение за общуване. Социалната изолация сама по себе си е предпоставка за психични смущения. Затова родителите трябва да стимулират и да създават благоприятни условия единствените деца да имат приятели, които до известна степен ще заменят липсващото братче или сестриче.

Затрудненията в общуването и в общото поведение на детето могат да бъдат причинени и от друг тип особености на характера, породени от възпитателни грешки. Разглезването и постоянното възвеличаване на качествата на детето – понякога несъществуващи – оформят изразени отрицателни черти на характера: липса на скромност, високомерие, нереално чувство за превъзходство. Те предизвикват конфликти и създават естествена преграда между детето и останалия свят. Навикът да се налага у дома чрез агресия и упоритост и невъзможността да приложи с успех същото поведение към външните хора засилват още повече конфликтните му преживявания и то се психотравматизира. Когато капризите им не се задоволят, такива деца се стремят да се наложат чрез инат, агресивни нападки, хистеричен плач. Немалък брой младежи, израснали като единствени деца, се оплакват от „липса на закаленост на нервите“. Самите те намират грешки в подхода на близките си, допринесъл за психичното им разстройство.

Като имат предвид посочените неблагоприятни влияния на семейната среда върху психиката и характеровото развитие на единствените деца, родителите е необходимо да проявяват по-голям интерес към психологическите въпроси за отглеждането и възпитанието.

Още от най-ранна възраст тези деца обезателно трябва да се възпитават в самостоятелност и активност, като се изградят у тях трудови навици най-напред в семейството. Така най-пълноценно ще се развиват инициативността и практическите им сръчности.

Родителите трябва да подпомагат съзнателно детето си да общува, за да изгради социални навици - те ще смекчат егоистичните черти, които при липса на друго дете в семейството се затвърдяват много по-лесно. Когато детето развие алтруистични способности, ще бъде предпазвано от навика единствено да получава, да притежава.