Тибетски възгледи за възпитанието: Обикнеш ли себе си, ще обикнеш всички

„Ако обикнеш себе си, ще обикнеш всички.

Ако си познал себе си, познал си цяла Вселена.

Ако уважаваш себе си, ще бъдеш във връзка със съвършенството в теб.

Ако вярваш в себе си, животът ще те подкрепи.

Ключът е в теб самия и ти носиш пълна отговорност пред себе си и живота.“

Това е част от житейската философия, която в Тибет се учи от люлката. Малката прекрасна държава на най-високия връх на Земята, която е част от Китайската Народна Република, проповядва будизъм. Последователите му в Тибет обаче не го възприемат като религия, а като наука за съзнанието. Монаси в храмовете в страната често не проповядват, а говорят за живота, карайки хората да погледнат на него от друг ъгъл.

Снимка: Shutterstock

Вярванията и полезните навици, възприети от тибетците, помагат на децата да пораснат пълноценни и самодостатъчни личности, възпитани в уважение към родителите си и към живота. Стойностно е да възприемем някои от правилата, които те прилагат в различните житейски периоди:

Най-важното – никакви унижения и телесни наказания.

Първи период: до 5 години

С детето трябва да се държите „като с цар“. Не му забранявайте нищо, а в ситуация, която провокира негово неправилно поведение, отвличайте вниманието му. Ако то прави нещо опасно, изобразете изплашена гримаса, кажете, че сте изплашени, възкликнете – малкото ще разбере прекрасно този „език“.

На тази възраст се развива активността, любознателността, интересът към живота. Детето още не е способно да изгражда дълги логически вериги. Например, счупило е скъпа ваза – не разбира, че за да се купи такава ваза, трябва да се работи много и да се спечелят доста пари. Ще възприеме наказанието като потискане от позицията на силата – по този начин ще го научите не да пази вещите, а да се подчинява на по-силния. Това обаче нужно ли ви е?

Втори период: от 5 до 10 години

В това време към детето трябва да се държите „като с роб“. Давайте му задачи и изисквайте да ги изпълнява. Може за неизпълнението им да го накажете, но не и физически! В това време интелектът се развива активно. Детето трябва да се научи да предвижда реакциите на околните на неговите постъпки, да предизвиква положително отношение към себе си и да избягва негативни прояви. В този период не се страхувайте да заредите детето със знания.

Трети период: от 10 до 15 години

Това е моментът, от който да се обръщате към детето „като с равен“ – не наравно, а „като“ - защото вие имате повече опит и знания. Съветвайте се с него по всички важни въпроси, предоставяйте му възможности да проявява самостоятелност и я поощрявайте.

Едно от лицата на Буда, снимка: Лияна Петрова

Налагайте волята си с "кадифените ръкавици", в процеса на разговори, съвети, намеци. Ако нещо не ви харесва в поведението на детето, фокусирайте вниманието му върху негативните последици, като избягвате преките забрани. По това време се формира автономността и независимото мислене.

Последен период: след 15 години

Отнасяйте се с детето си с уважение. Да го възпитавате е вече късно, остава ви само да жънете плодовете на своя труд като родители.

Какви са рисковете, ако не спазвате тези правила

1. Ако потискате детето до 5 години, вие потискате неговата жизненост, любознателност и ум. Учите го да се подчинява на грубата мисъл без да разсъждава защо и без да се съпротивлява. Правите от него лесна жертва за всякакви житейски несгоди.

Майка с дете в Тибет, снимка: Guliver / iStock

2. Ако продължавате и след 5 години да се държите прекалено авторитарно с детето, то ще порасне инфантилна, инертна, неспособна да се справя с перипетиите личност без интереси и възможности да полага духовни усилия.

3. Ако обгрижвате и назидавате детето след 10 години, то ще израсне неуверен, зависим от повечето си самостоятелни приятели, които невинаги могат да му окажат добро влияние.

4. Ако не уважавате детето си след 15-ата му година, то никога няма да ви пита за нищо и ще се махне от вас завинаги при първа възможност.