Възползвайте се от правилото на трите минути

Правилото на трите минути - тази проста психологическа техника помага на родителите и децата да изградят доверчиви и топли отношения. Принципът е:

максимално внимание и минимално време.

Парадоксално, но родителите често нямат достатъчно време за децата си: работа, домакинска работа, грижи. И тогава хлапето неспирно дърпа мама за ръката, а тя нервно отговаря . „Чакай“, „Не ме притеснявай“, „Уморена съм, ела по-късно“.
Лесно е да я разбереш: в края на деня единственото, за което мечтае, е да се отпусне в тишина.
Но тези фрази нараняват детето, то се разстройва - все пак е чакало вечерта, за да покаже на майка си своята рисунка, която е направило в градината или да ѝ разкаже нещо важно. Положението е лошо, отчуждава децата от родителите им.

Лесно е да се поправи, ако използвате правилото за три минути, обяснява семейната психоложка Татяна Павлова.

Каква е същността на рецепцията

Обикновено детето се нуждае само от няколко минути, за да поговори за своите неща, да сподели опит или притесненията си.
С други думи, това време – тези три минути са достатъчни, за да усети, че особено важно за мама и татко. Съгласете се, това е доста малко.
Прегръщането на малко дете (или вече не съвсем малко дете) и изслушването му ще са от полза и за двама ви.
В отговор то ще им се довери, ще създаде наистина близки топли отношения с родителите си.

Важно !
Няма нужда да разбирате буквално „Правилото на три минути“ и да измервате времето с хронометър: една минута е достатъчна, за да може хлапето да изложи цялата информация. Друго дете обаче ще има нужда от десет минути. Въпросът е, че общуването няма да отнеме много време, но е наложително да го отделите само за него.

Снимка: Guliver / Getty

В какви ситуации помага правилото на трите минути

При всяка среща с детето. Много възрастни интуитивно използват тази техника, когато взимат хлапето от детска градина или училище. Те се радват на срещата, сякаш не са се виждали от много години, прегръщат го и го целуват, интересуват се от делата му. Няколко минути емоционална ангажираност в разговора са много повече от няколко празни часа заедно.

По всяко време през деня. Това не означава, че цялата комуникация с детето се свежда до няколко минути. Разбира се, че не! За добър емоционален контакт между мама и дете е необходимо да прекарвате много време заедно – да се разхождате, да говорите, да готвите, да чистите или да играете.
Правилото на трите минути е компромис, когато възрастният е наистина зает. Кратката пауза няма да реши нищо за него и детето ще расте щастливо.

Когато се приберете от работа, отделете първо няколко минути с детето си. То те чака и му липсвате. Придърпайте го към себе си, погладете го по косата, погледнете го в очите – зрителният контакт е много важен за детето.
Попитайте за неговите дела, говорете спокойно, любезно и бъдете съпричастни в диалога, не се обръщайте и не се разсейвайте с телефона. Важно е детето да разбере, че татко или мама посвещават това време само на него.

Ако един от родителите не се чувства добре и няма енергия за дълги разговори, краткият разговор ще бъде по-лесен. По-добре е да дадете на детето си няколко минути, отколкото да го игнорирате.

Важно !
„Правилото на три минути“ не означава, че възрастният трябва да зареже всичко и да говори с детето. Също така трябва да го научите да изчаква малко. Изслушайте молбата на сина или дъщеря си и след това обяснете, че сега трябва да свършите важна работа и след това ще се върнете към разговора.

Какво дава правилото за три минути на родителите

Възрастните виждат емоционалното състояние на детето. То може да сподели своята тревожност, страхове и негодувание с надеждата да чуе думи за подкрепа или защита от най-близкия човек. Ако в такъв момент го отблъснете, то ще се почувства изоставено, необичано, ненужно. Това ще се трансформира в комплекси в по-късна възраст.

Снимка: Guliver / Getty

Как трябва да слушате 

- Детето трябва да бъде сигурно, че го слушате. Не се разсейвайте в разговора, гледайте го в очите, задавайте му въпроси от време на време, повтаряйте чутото.

- Бъдете искрени във взаимоотношенията си. Хлапетата усещат когато сте фалшиви и кога наистина ги слушате или просто се съгласявате от учтивост.

- Ако „историята“, която вашият син или дъщеря са решили да ви разкажат, ви кара да се смеете, сдържайте емоциите си – децата не обичат, когато им се смеят, и още повече над това, което ги тревожи.  

- В такива моменти няма нужда да преследвате „образователни“ цели, да спорите или да доказвате, че детето греши. Първо, просто слушайте – първите минути са най-важни в посланието му, то трябва да изрази и да се освободи от емоциите си. След това можете да му зададете насочващи въпроси, ако реакцията е отрицателна, отложете разговора до по-добри времена.

- Говорете директно за чувствата си, когато детето ви разкаже историята си. Кажете му, че ви е направило щастливи, разстроило ви е или просто ви е развълнувало. И го научете да е честно за своите емоции.

Ако не обръщате внимание на детето

Невниманието на възрастните може да се превърне в проблем за детето, в зависимост от неговия характер.
Когато родителите не обръщат внимание на детето отново и отново, то спира да се обръща към тях, губи желание да говори, да споделя преживяванията си, затваря се в себе си, чувства се несигурно и ненужно .
Нехаресваните деца се превръщат в инфантилни възрастни. Те не знаят как да вземат решения, да носят отговорност за действията си и да правят изводи от грешките.

Мона Василева