Защо децата чупят играчките си

Изглежда, че жаждата за унищожение живее във всяко дете.
Защо децата чупят играчки? Каква е причината за интереса им да видят "какво има вътре" и защо не искат да се разделят със счупените играчки, обяснява педагогът Мария Андросова.

Въпрос на характер

Стаята на холерика е осеяна със счупени играчки. Тези деца са неспокойни, избухливи, невнимателни и много палави. Сякаш играчките им се чупят сами.
Хлапето тича, хвърля, ядосва се – бута всичко от масата или бърза да затвори пластмасовата вратичка на камиончето и тя остава в ръката му. 
Няма смисъл да му се карате, да го наказвате и да четете конско. Характерът не може да бъде променен, но може да се коригира.
Хлапето холерик не само събаря и руши. То е целеустремено, смело, активно и упорито. Трябва да насочите енергията му в правилната посока, да го научите да управлява емоциите си. 
Ако детето не се интересува от играта с конкретна играчката, то ще се опита да я счупи.
Разсейвайте го, помогнете му превключи на друга вълна или просто го успокойте. Опитайте се да отгатнете настроението му, да го погалите и успокоите, още преди да се ядоса.

По-разумно е да не му давате строителен комплект или пластилин - оставете го да тича с топката из двора, да ударя боксова круша, да се търкаля на килима. Така играчките ще останат цели. Но не това е въпросът.
Необходимо е да го научите на внимание и постоянство.
Моделирането, рисуването, направата на модели и настолните игри са най-подходящи за тази цел.
Започнете със забавни настолни игри: хокей на маса или настолен футбол. Няма да е лесно да ангажирате вниманието на холерика с интелектуални занимания, то трябва да пробвате.

Не е ли време за почивка?

Случва се детето да счупи играчка просто поради умора или в начало на болест. Уверете се, че то не е преуморено и, ако усетите това, се опитайте да го успокоите, без занимания с излишен шум и бързи движения.
Малкото дете може да тича из апартамента, да хвърля играчки или да скача на дивана - това не винаги е знак, че е пълно с енергия. От превъзбудата то също може да стане твърде активно.

Не отговарят на възрастта

Играчките може да не са подходящи за възрастта на детето. Ако то не се интересува от тях, може и да иска да ги счупи. Когато избирате играчка, винаги се съобразявайте с възрастта му. Колкото е по-голяма, толкова повече функционални елементи трябва да има.
Хлапето не чупи количките – то ги „поправя“ „реконструира“, за да започне нова игра.
Трудно е да се сетите за много игри с плюшеното мече, което бие барабан. Така че барабанът трябва да откъсне!
Необходимо е играчката да развива въображението. И няма нищо лошо в това, ако детето опитва да приспособи своя герой за ролята, която му е отредил в играта, да го озвучи, да промени движението според собствения си сюжет. 
Когато избирате нови играчки, се откажете от говорещи, пеещи и фигурки с фиксирана поза, които не могат да се движат. Ако успеете добре да подберете подходящите, може би ще решите и проблема с чупенето. 
Изберете играчки, които развиват въображението. Научете го да играе с тях. Покажете му как те оживяват, как може да построи писта за коли, къща от блокчета , как да организира своята игра.
Не си мислете, че децата могат да играят от самото начало. Играта е работа, която изисква въображение, знания и умения. И те трябва да бъдат усвоени.

Снимка: Guliver / Getty

Какво има вътре?

Любопитство е друга причина за повреди. Децата проучват всичко, което им попадне в ръцете - това е нормално и правилно. Само с жажда за знания можете да се открие нещо ново. И, ако хлапето е любознателно, по-добре му предложите играчки-конструктори. Нека разглобява, сглобява, да играе по нов начин.
Има колички, които могат да се разглобяват със специални инструменти на съставните им части. Това е вашият вариант. Например Young Explorer. В комплекта има големи части от стари часовници, алармени звънци, магнити, лупи, компютърна мишка, която може да се разглоби и др. Не оставяйте обаче детето без надзор.

Аз сам

Не е тайна, че някои детски съкровища всъщност могат да се счупят сами. Играчките с лошо качество са опасни не само, защото се чупят, но могат и да наранят детето. 
Ако то вземе например количка в ръката си и някаква част от нея изпадне, възникват куп проблеми. Първо, детето се разстройва. Второ, постепенно свиква с подобни повреди и се отнася към тях спокойно: „ще го хвърлим и ще купиш нова!"  Подобно отношение също е разочароващо.
Трето, детето не свиква с успеха, а напротив, разбира, че колкото и да се опитва, провалът е неизбежен и щом е така, няма смисъл да се грижиш за такава играчка.
Повечето играчки с лошо качество дори не могат да бъдат ремонтирани. Но не е излишно да му покажете как някои стари играчки могат да се поправят, да се ремонтират и залепят.

Тя си беше така!

Ако дете счупи играчката, не е толкова голяма трагедия. Но какво се случва, когото развали нещо, което принадлежи на друго дете? 
Разбира се, би било правилно да се извините или да насърчите детето заедно да опитате да го поправите. То трябва да знае, че дори ако случайно е счупило или развалило чужда вещ, трябва да се извини. 
Като компенсация можете да предложите да купите подобна играчка или да направите някакъв друг подарък на обиденото дете.
И тук обаче възникват въпроси. Ами ако тя е много скъпа? Наистина ли трябва да плащате всеки път? Ако знаете, че вашето дете е твърде любопитно или не е много сръчно, вие трябва да сте нащрек, винаги когато посегне към чуждите скъпи играчки. 
За да не се налага да го успокоявате, когато счупи играчка и да не се възмущавате от реакцията на другите родители, обсъдете с него това. 
По-добре е да предотвратите инцидентите, отколкото да търсите решение след това.
Не изнасяйте от къщи скъпи или любими на хлапето играчки. Обяснете му, че другите деца може да не са така внимателни, ще ги пипат и може да ги счупят.

Протест

Понякога, чупейки играчки, децата изразяват отношението си към тези, които са им ги дали. В този случай вероятно ще е необходимо да се решават по-сериозни семейни проблеми, да се подредят отношенията и бързо да се намери изход от тази ситуация.
Може би детето няма нужда от нови играчки? Може би има нужда от внимание и любов?

Какво да правим с боклука?

Често, когато подреждам нещата в детската стая, наистина искам да изхвърля няколко торби с боклук: счупени парчета, части от конструктори, разглобени играчки и куп всякакви глупости - цветни опаковки, камъчета, клонки, кутии, цветни топчета. Но хлапето не позволява нищо да се изхвърля. 
Да започнем с причините. Може би детето не иска да се раздели със своето „богатство“ само защото вижда как вие самите внимателно пазите всичко в старата си козметична чанта, не изхвърляте дрехи, които не носите, пазите си дори повредена ютия ...
Много възрастни не могат лесно да се отърват от ненужните неща точно както собствените им родители.
Ако искате детето да действа по различен начин, започнете от себе си.
Опитайте си да намерите опция да запазите някои ценни неща като ги съберете в кутии или кашони.
Наистина, често е много интересно да се играе с части, останали от старите играчки. Детето може да ги съчетае и да направи нещо ново. Освен това, ако мечката се с откъснат  крак, тя пак си остава любимата мечка.

Стаята на детето е неговият свят. Нека там има това, от което то има нужда. Счупени войници или кукли без коса, камъчета или шишенца с миди, намерен на плажа.

Мона Василева