Защо някои хора обичат тъжни песни, а други – не

Не е рядкост тъжни песни като Someone Like You на Адел да оглавяват класациите в поп музиката, но това не е новост.

Мрачните композиции като Реквиема на Моцарт са трогвали любителите на музиката в продължение на векове, пише проф. Туомас Еерола, преподавател по музикална когниция от Университета Дърам в The Conversation. 

Но насладата от тъжната музика е нещо парадоксално.

Правим всичко възможно, за да избегнем тъгата във всекидневния си живот.

Защо тогава в изкуството можем безопасно да преживяваме теми като скръбта и загубата, да им се наслаждаваме и възхищаваме?

Снимка: Shutterstock

Какво казват учените 

Това отдавна озадачава учените и едва в последно време започнахме да добиваме представа за причините да се наслаждаваме на музиката.

Съвсем наскоро учени провели изследване, публикувано и във Frontiers in Psychology, което установило защо някои хора обичат тъжната музика повече от други.

И това има много общо с чувството на емпатия. 

На базата на обширни по-ранни изследвания знаем, че чувствата, които хората изпитват, когато слушат тъжна музика, попадат в различни категории. 

За едни тъжната музика задълбочава и засилва чувството на мъка и загуба – емоции, свързани с лични събития и спомени. Тези преживявания са далеч от приятни и следователно не обясняват парадокса.

За други тъжната музика носи чувство на меланхолия – усещане, което бихте имали в дъждовен ден, след като любимият ви отбор е загубил.

И още нещо по темата 

Най-любопитният тип преживяване обаче е при хората, които се трогват и вероятно това е в основата на очарованието, което крие тъжната музика.

Това преживяване е трудно да се опише с думи, но често е силно и свързано с наслада.

Снимка: Shutterstock

Не всички обаче са способни да го изпитат

Кои са тези хора?

Интуицията ни казва, че хората, които лесно изпитват емпатия, се трогват най-силно от тъжната музика.

За да проверят тази хипотеза, учените събрали национално представителна извадка от 102-ма души за експеримент със слушане.

Пуснали им тъжна инструментална музика - Discovey of the Camp на Майкъл Кемен, която била непозната за повечето участници. 

Причината да изберат инструментал, и то такъв, който е малко вероятно участниците да са чували по-рано, бил за да се избегнат всякакви външни източници на емоции - като спомени, свързани с дадена мелодия или тълкуване на текста.

Тоест – искали са да бъдат сигурни, че емоционалната реакция на участниците ще бъдат към самата музика.

Продължението четете в Обекти.бг